4 автоматични реакции, използвани в общуването

4 автоматични реакции, използвани в общуването

Когато общуваме с другите, всички ние понякога използваме несъзнателни техники, за да го увеличим удоволствието и да избегнем болката. Често те са напълно несъзнателни или слабо осъзнати. Гещалт терапията им е дала името “стилове на контакт”.

Те са автоматични действия или бездействия, мотивирани от страха да не бъдем отхвърлени, подиграни, осъдени, конфронтирани или задушени от близостта с другия. Тези изобретателни модели на общуване ни носят усещане за безопасност - чрез осигуряване на дистанция или поддържане на близостта. 

Това, което те също правят обаче, е да ни пречат да се свържем автентично с другия. Чрез тях ние или създаваме бариери срещу непринудената комуникация, или смъкваме всички бариери и се оставяме да бъдем залети от личността на другия, губейки собствените си граници и идентичност в контакта.

Ето как работят тези механизми.

Ретрофлексия

Ретрофлексията се случва, когато ние имаме импулс да направим или кажем нещо, но се възспираме и вместо това правим или казваме нещо различно. Това е автоматична реакция, породена от прекомерен самоконтрол - тя служи за предотвратяване на грешки, излагане, прекаляване и т.н.

Близка по природа със социално желателното поведение, ретрофлексията  парира спонтанността, като я замества с това, което считаме за “правилно” да сторим или кажем. При хората, които често използват този контактен стил, съществува една вътрешна система от строги правила. Тя забранява и позволява, работи основно с категориите “трябва” и “не трябва”.

Проблемът с рутинното потискане на нашите непринудени истински импулси е, че не можем да го правим вечно. В един момент потулените ни нужди, мнения и емоции ще намерят начин да се измъкнат навън с експлозивна сила - и тя най-вероятно няма да съответства по интензитет на събитието, което я е предизвикало. 

 

Дефлексия 

В случая с този стил на контакт една постоянна вътрешна фрустрация у човека източва цялата активна енергия от общуването. Човекът, който често използва дефлексия, е като огледало - той не допуска нищо и не се повлиява от общуването. Непрестанният хумор е форма на дефлексия. Друг пример е омаловажаването - по този начин всичко може да се лиши от истинското му значение или стойност. 

Хората, които са „душата на компанията“, всъщност са майстори в дефлексията. На пръв поглед те са умни, енергични и забавни. Но често тяхното обаяние прикрива една друга истина: тези хора всъщност са непроницаеми. И да, точно като огледало.

Дефлективният стил на общуване служи на страха от близост и отхвърляне. Непрестореното общуване понякога боли и изгаря. За сметка на това обаче, повърхностното свързване е винаги удобно и не носи никакви рискове. Дефлексията е стремеж към повърхностност. Не защото човекът е по природа повърхностен, а защото повърхностността не причинява болка.

 

Проекция

„Когато имаме само с чук, всичко ни прилича на пирон“. И така при проекцията ние “виждаме” у другите това, което не искаме да забележим у себе си. Проекцията “изхвърля” навън нашите неприемливи черти и желания.  

Когато проектираме ние “виждаме” у другите онези свои характеристики, поведения и мотивации, които сме поставили в сляпото си петно. За да се отървем от напрежението, породено от несъзнателното им отхвърляне, ние ги пренасяме върху другите - и после започваме да ги забелязваме и да реагираме на тях. 

Резултатът от твърде много проекция е параноя. Ние уверено предполагаме и отгатваме, но отказваме да опознаваме и изследваме. Дори да имаме искреното желание за свързване с другия, автоматичната проекция го изпреварва и предотвратява. Ако оставим нашите вътрешни “демони” без надзор, продължавайки да слепеем за съществуването им, това, което виждаме навън, ще бъде точно същото като това, което сме се опитали да не видим отвътре.

Интроекция

Интроекцията означава да “преглъщаме” всичко, което другите ни казват, без да обмислим дали то е полезно или правилно за нас. Необходимостта да се прибягва до интроекция винаги е съчетана със слабо умени за поставяне и отстояване на границите, както и с отслабено чувство за лична сила и достойнство.

Този стил на общуване може да представлява опит за спечелване на любов и облекчаване на тревожността. Чрез кротостта и съгласието си ние всъщност избягваме евентуално пререкание, отхвърляне или нараняване - а всъщност именно заради стремежа си да ги предотвратяваме на всяка цена, тези болезнени сценарии много често ни се случват. 

Всички тези механизми са просто стилове на контакт, които сме се научили да практикуваме в резултат от най-ранните ни преживявания с хора. Те не са нещо лошо, което трябва да се промени изцяло или премахне из корен - всички стилове на контакт могат да бъдат полезни и здравословни в много ситуации. Въпросът е да не се превръщат в единственият начин, по който ние можем да общуваме и да се свързваме с другите. 

Автор: психолог Александра Петрова