Според стара (и вероятно вярна) поговорка, една лъжа обикновено води до друга, а тя води до трета. По този начин веригата от лъжи често може да стане безкрайна. Интересен и малко популярен факт е, че тази за лъгането и криенето не винаги са нужни двама или повече от двама - лъжата може да е основата на връзката ни със самите нас.
Изненадващо е с колко несъзнавана охота ние “слепеем” за чувствата и вътрешните си конфликти, както и за неудобната реалност на взаимоотношенията ни. Само и само да избегнем сблъсъка със сложността и болката, които идват с трезвото съзиране на нашите проблеми и последиците от необходимата трансформация, която често неизбежно следва процеса на “проглежане”.
Истината е, че ако прибягваме до едно повърхностно “решение” следвано от друго такова, ние няма да направим повече от това да поддържаме илюзорното възприятие, че „всичко е наред“. Да, навярно за някакъв период от време ще успеем да избягаме от собствените си неудобни чувства. Но безплатна непочувствана емоция няма и цената на отричането и гледането в другата посока обикновено е психосоматичен симптом, “необяснима” депресия, апатия, пристрастявания и усещане за отчуждение от себе си.
Затова в тази статия ще разгледаме съвсем схематично и без претенция, че списъкът е изчерпателен или медицински валиден, 4 от основните стратегии, с които ние избягваме забелязването на проблемите си и неудобните съпътстващи ги чувства.
Сляпото петно
Сякаш не забелязваме и не отчитаме само определени аспекти от една ситуация или взаимоотношение, защото те не са в съответствие с представата, която искаме да имаме за него. Ние предпочитаме да гледаме в другата посока и да потискаме чувствата си относно нещо, независимо дали то е “хубаво” или “лошо”, за да не ни се налага да променяме живота, навиците и отношенията си - отказвайки се от привично токсично изживяване или връзка, или пък давайки шанс на нещо ново, което ни привлича, но и плаши. Сляпото петно гарантира, че ние удобно ще “забравяме” да разсъждаваме по неудобния въпрос.
Рационализация
Даваме „добри“, но едностранчиво формулирани причини за извинение на поведение, което иначе би предизвикало безпокойство. Например, един неудовлетворен от семейния си живот човек се заравя в работа и започва да пие, но за него проблемът му се състои в поемането на прекалено много задачи (защото е амбициозен!) и в любовта към чашката. Този начин на обясняване на проблемите обикновено се занимава само със симптома, но не и с причината за нашите страдания.
Железен самоконтрол
Aко се контролираме и потискаме желанията и страховете си, като се занимаваме с дейности, които отвличат вниманието ни, има възможност да започнем да изпитваме силен дискомфорт и “необяснимо” неудовлетворение и безпокойство. Не можем да разберем откъде накъде се чувстваме така, щом “всичко е наред” - здрави, прави, имаме работа, децата растат. Уж няма за какво да се оплакваме. Но ако дълбоко в себе си ние искаме две противоположни неща, често с еднаква сила на желание и подправени със страх и вина към някого или нещо, но потискаме и не си позволяваме да усетим тези чувства, резултат е вцепенение и постепенна загуба на желание да правим каквото и да е.
Цинизъм
Стратегията да не вярваме искрено в нищо и следователно да бъдем имунизирани срещу разочарованието. Цинизмът обикновено е резултат от нараняване или поредица от травми в миналото, които водят до това да спрем да имаме идеали, да не вярваме в неща, които преди са ни привличали и вълнували - без да знаем, че тайно от себе си ние все още ги искаме, но просто не желаем да поемем риска да изпитаме болка.
Всеки един от тези механизми може да бъде изследван в работата с професионалист, който може да ни помогне да съзрем начините, по които крием нещо обезпокоително от себе си, така че да се справим с неприятните и плашещи чувства и да постигнем повече хармония в живота си, като решаваме проблемите навреме и реализираме промяната, без вина и страх.
