Повечето от нас имат автоматични поведения, които не забелязват като вредни за отношенията. Тези поведения често са усвоени като роля спрямо родителите в детството - например противопоставящата се тийнейджърка с авторитарен баща, която все се опълчва на партньорите си и се държи троснато и предизвикателно с тях. 

За да ги пречупи, както не е успяла да пречупи властния си, студен баща. 

Отиграване на стар сценарий 

В този случай може да имаме жена, която без да знае защо попада в един и същи сценарий - чувства се контролирана и обезличена в контакта с другия човек и на свой ред го напада и прави революционни сеири, с които да предизвика гнева му и да му покаже, че няма да се снишава и съобразява с повелите му. 

Много често отсрещният човек може да не е авторитарен - но именно тази личност някак по магически начин изкарва от него импулса за деспотичност и студенина. Защото носи в себе си нерешената дилема от детството - как да спечеля благоразположението на тати? Ако не стане с послушание, ще стане с противопоставяне. 

Нашите автоматични и непечеливши поведения може и да са изкопирани от родителите - например майката е потъвала в злокобно мълчание и се сърдела и ние сме попили това поведение като решение на проблемите. 

Влиянието върху отношенията 

Парадоксът естествено идва от това, че подобен вид дейност задълбочава затрудненията в контакта, а не ги развързва. И много често самите ние, практиците на автоматичното токсично поведение, попито в детството, не забелязваме, че подкопаваме и рушим текстурата на отношенията си с това, което правим “всеки път”, но то остава в сляпото ни петно, недосегаемо за осъзнаването и отучването. 

Нека разгледаме четири автоматични и вредни поведения, които може да влошават връзката ни с хората - не само с нашите партньори, но и с приятелите, колегите, децата и роднините ни. 

1. Циклене и обвинения 

Цикленето означава да се започне “разговор” на тема с какво другият е уязвил или разочаровал говорителя - обикновено причината за старта е нещо неприятно, което се е случило на момента, но то отприщва каскада от досещания за миналия прегрешения. 

Разговорът бързо се превръща в монолог (ако обвиненият избере да е пасивен) или престрелка (ако обвиненият реши да се защитава чрез атака). 

Цикличността на този вид нападки идва от това, че колкото повече посочваме с недоволство какво другият е направил погрешно или не е направил, толкова повече сякаш полето на обвинителността ни засмуква и ние се опияняваме от собствената си правота и размах. 

Процесът набира скорост и центростремителна сила, която може да се усеща като главозамайваща и от двамата участници. Много повече от лицето, което бива обвинявано в неправомерни действия, важни пропуски и дефекти на характера. 

Разбира се, този вид експоненциално растяща обвинителност и недоволство уврежда отношенията, защото нейната цел не е да обговори и разреши настоящ проблем, а да ровичка в миналото и успешно да открива причини за негодувание. 

2. Думам ти дъще, сещай се снахо

Съществува един вид говорене за трети лица с неодобрение и осъждане, в който слушателят се чувства така сякаш той бива обвиненият, но индиректно. Това се случва, защото налице са прилики между събеседника и лицата, които се обсъждат с осъдителност.

По този начин може да се “намекне” на човек, че нещо в него не е както трябва или даже е противно и неприемливо, но без да се носи отговорност за становището. Именно защото осъждането е алегорично - необходимо е слушащият да се припознае в негативното описание и да се идентифицира с обвинението, но без да може директно да се защити. 

Защото не е бил директно нападнат. Бихме могли да кажем, че този вид прикрита агресия е особено подъл. 

Точно като цикленето, този токсичен навик спрямо околните, може да настрои хората отбранително и да разруши усещането за доверие и добронамереност във връзката. Ако се случва често и се практикува ожесточено, той може дори да унищожи отношенията. 

3. Ти вече не ме обичаш

И накрая, един много хитър начин едновременно да обезценим себе си в отношенията и да станем досадни на отсрещния човек. 

Мазохистично функциониращата личност често (или почти винаги) намира начин така да завърти и интерпретира случващото се и намеренията на другия така, че да се нарани от собственото си възприятие. 

Как изглежда това в диалога между двама човека? 

Единият забелязва как другият днес е бил малко самопогълнат и го пита защо е кисел. Да не би нещо да е ядосан или сърдит на партньора. Получава отговор, че това не е така, а просто спорадична апатия или необходимост от усамотяване с мислите. 

Но това изобщо не е утешителен аргумент за питащата личност, която днес вижда шанс да поразпитва другия за интензитета на чувствата му и да изложи становището си, че те са намалели застрашително или са изчезнали напълно.  

Абстрахирайки се от хумора на горното описание, в този вид разпитване “какво знача аз за теб” и заключаване “аз май вече нищо не знача за теб” ние може да повтаряме за сетен път сценарий от детството си - дали единият ни родител е говорел така на другия или самите ние сме били обект на подобни уличения в незагриженост от родителя? 

Възможно е да сме живели с родител, който е редувал самопогълнатост и хладно отношение с нежност и приветливост и това да ни е плашело, защото сме усещали как в дните на умълчаване обичта отстъпва място на раздразнение и непристъпност. 

Пътят към промяната започва със забелязването и осъзнатостта 

Каквато и да е причината, няма значение дали ние ще я напипаме правилно - просто когато осъзнаваме, че започваме да се държим самозачеркващо и недостойно с разпита и проситбата си за внимание и любов, можем да създадем в себе си рефлекса да не тръгваме по тази наклонена и опасна пътечка. 

Товa важи и за горните два автоматични и токсични навика в диалога - ако просто осъзнаваме и забелязваме кога започваме да се държим по вредния и магически привлекателен начин, и успяваме да забавим ход, да прекъснем процеса, да се разсеем (или разсмеем) или да направим нещо ново и различно, промяната е започнала да се случва.