Колкото повече приемаме това, което се случва, без да се опитваме да го контролираме, отхвърляме или задържаме завинаги, с толкова повече лекота ще живеем

Понякога всичко, от което имаме нужда, за да подобрим качеството си на живот, е да променим начина, по който възприемаме и реагираме на окръжаващата ни действителност. Редом с упражненията за постигане и поддържане на вътрешен баланс, висока жизнена енергия и емоционално здраве, можем да приложим в ежедневието си и 3 простички навика за повече спокойствие, гъвкавост и удовлетвореност. Ето ги и тях:

1. Приемане вместо контрол

Приемането на събитията и ограниченията е ефективен начин да намалим страха и напрежението, че можем винаги да направим “правилното нещо”, че топката на “вярното решение” е в нашите ръце. Когато не сме хронично напрегнати за това как да подобряваме и предотвратяваме нещо, можем да мобилизираме ресурсите си да живеем тук и сега - правейки най-доброто на момента и приемайки невъзможността винаги да контролираме резултата от действията си.

Лесно е да се каже, а е трудно да се направи - това важи и за умението да приемаме живота такъв, какъвто е. Приемането не означава апатия и примирение, а вяра в процеса на живота и доброволен отказ от желанието за контрол. Парадоксално е, че когато се откажем от желанието да контролираме и да се борим, получаваме свободата да се насладим на живота, сякаш е игра, в която няма наказания. Тогава можем да се срещнем с изпитанията със смирение, мъдрост и дори любопитство. За да започнем да практикуваме приемането, можем да опитаме да погледнем както на външния, така и вътрешния си свят по-леко, по-необременено, без идеализации и тревоги, с повече съгласие и гъвкавост - особено в моментите, в които усещаме, че нещо много ни привлича или много ни плаши. С времето това упражнение може да развие способността ни да изживеем дори страха с приемане, както и да умеем да отлагаме постигането на удоволствието.

2. Лекота вместо престараване

Когато се стараем до степен на престараване, ние изхабяваме енергията си за еднократни резултати, които не водят до дълготраен ефект. Перфекционизмът, напъването, насилването на процесите ни изважда от кожата ни, докато ние неуморно упорстваме срещу хода на живота, вдъхновени от максимата, че ако сме достатъчно твърдоглави, той ще отстъпи. Но той рядко отстъпва пред ината.

Когато настойчиво искаме да постигнем нещо и заслепено го преследваме, ние го превръщам във фикс идея. По този начин не тренираме издръжливостта и волята си, а затвърждавам неумението да следваме живота - такъв, какъвто е. Точно в такива моменти имаме шанса да осъзнаем, че с по-малко усилия и повече гъвкавост и лекота можем да постигнем и даже да променим много повече, отколкото с престараването до ръба на пълното изтощение и емоционален колапс след колосалните усилия. Тук мъничко, там мъничко, уж на игра, като на игра - защото, когато “нищо не е на всяка цена”, цената на постигането му често е по-лесна за плащане.

3. Автентичност вместо “приятност”

Да бъдем автентични означава да бъдем повече свързани със себе си, а не съсредоточени върху това, което се случва около нас и фокусирани върху реакциите на другите. Автентичността означава и да не откликваме учтиво и услужливо, когато не ни идва “отвътре”, да не крием и извъртаме какво мислим или правим, за да предотвратим недоволството на другите или да избегнем конфликт. Задоволяването на чуждите нужди преди нашите собствени, съгласяването, следването, спасяването, угодничеството няма да ни помогнат работим върху развиването и затвърждаването на нашата цялостна идентичност. Не защото са непотребни, а защото, ако ги владеем твърде добре, значи е време да продължим в друга посока и да опитаме нещо ново.

Когато не изразяваме агресията си открито и ясно, после е възможно да намерим подъл начин да уязвим онзи, на когото не сме се разгневили навреме. Подлостта идва от невъзможността да се ядосаме ясно - без дантела около ядрото на гнева. А колкото по-трудно ни е било да пазим границите си неприкосновени и да кажем на глас какво чувстваме, мислим и искаме, толкова по-преувеличено и несмилаемо изкипява раздразнението ни след време.

Ако ни е трудно да бъдем понякога “неприятни”, един от най-ефективните начини се научим да изразяваме негативните емоции по градивен начин, е да поработим с професионалист - в защитената среда на терапевтичния процес, където можем спокойно и доверено да изследваме механизмите, които ни възпрепятстват да сме автентични и да създадем нови навици на самоизразяване и отстояване, които да ни дадат повече усещане за вътрешен и външен покой.