Повтарящите се сценарии в нашия живот са истории, които си приличат и се случват, както бихме подчертали с негодувание, “пак на мен!”. Например, преработилият се човек често се озовава в нови ситуации, в които дава повече от останалите. Преумореният непрестанно се затрупва с нови и нови задължения, натъквайки се на трудни за решаване проблеми и/или отношения, които допълнително дренират безценната му енергия.

Нараненият в предходна любовна история се оказва отново отхвърлен или измамен, оставен да се справи “за пореден път” с последиците от романтичното произшествие, личното си усещане за гняв и провал, както и невъзможността да си обясни откъде идват така сходните му един с друг затруднения.

Скритата привързаност към проблема.

Повечето хора, които страдат от повтарящ се във времето неуспех или загуба, биха казали, че за тях е от особена важност никога повече да не изживяват същото отново. Съзнателно те наистина изпитват негодувание към несправедливостта на едно и също явление, което им носи болка, умора, срам и обезвереност. “Не искам никога повече да ми се случва!” не е достатъчно добро сечиво за решаването на казуса.

Има такова нещо като да не можем да се простим с проблема си. Макар и работохоликът да казва, че не издържа на напрежението и вечно нарастващите задължения, има възможност той да е така силно и несъзнателно привързан към дрениращата заетост, че да не забелязва как я използва, за да отклони вниманието си от нещо друго, което го измъчва, но което той не може или не би искал да реши.

Това може да е неприятна ситуация вкъщи, страхове и тревожности, които свръхангажираността потиска, някаква емоционална болка, която човек се бори да не почувства, или пък вътрешно усещане, че вечно трябва да доказва на себе си и околните, че прогресира и прави нещо полезно, за да може да е важен, зачетен и ценен. Проблемът понякога може да е само симптомът на едно по-дълбоко състояние. И всъщност да ни предпазва от сблъска с по-неприятни изживявания и емоции от тези, които сам поражда.

Искам го, но го нямам. Имам го, но не го искам.

Или пък - човекът, който винаги страда от любовни разочарования и не успява да намери партньор, който да го обича както той желае с цялото си сърце - може би по някаква причина печели нещо от своят повтарящ се неуспех. Дали е това, че поради усещане за недостатъчна лична стойност, той избира хора, които не отговарят на чувствата му или са заети. Дали е това, че изпитва неосъзнат страх от това да бъде обвързан по ангажиран и възнаграждаващ начин, за да не бъде наранен - нарича високоинтензивните емоционални връзки с пикове на страдание и еуфория “любов”, а сигурните и предсказуеми евентуални партньори - скучни и непривлекателни.

Неговото повтарящо се затруднение може да задоволява потребността му да измъчва и предизвиква себе си, за да си докаже какви подвизи е способен да извърши, постигайки невероятното - да спечели нежността на студения, ангажираността на дистанцирания, вниманието на твърде заетия.

Възможност за трансформация.

Когато се срещаме с едни и същи затруднения, дори да са в различни сфери на живота ни, а не в една конкретна, едно полезно нещо, което може да направим, за да разрешим ребуса на загадката “защо това се случва все на нас” е да изследваме себе си с професионален терапевт. Ползата от терапевтичната работа е, че тя ни дава допълнителен чифт опитни очи и уши именно за онова, което може неволно да крием от себе си - какво печелим от своето затруднение и как е възникнала и се утвърдила привързаността ни към него.

Запознавайки се с отговорите на тези въпроси, ние може да излезем от порочния кръг на повтарящата се трудност, дори без съзнателно да страним от нея, борейки се всячески да анулираме възможността да се случи отново. Защото с промяната в нас и светът около нас се променя в съзвучие.