Друг стил на контакт (начин на общуване и съврзване) в гещаттерапията е конфлуентността.

При онези, които носят у себе си в импулса да се стопят в другия, конфлуентността е начин да се предадат изцяло, да се почувстват сдвоени и потопени във връзката с някого. Например, в първите фази на влюбването конфлуентността е онова усещане за доброволно и екстатично размити граници, в които опознаваме другия чрез сливане и принадлежност.

Тази зависимост носи усещане, че двамата са едно и че в заедността съществува истинска сигурност, която суровата автономност не предоставя. Да се предадеш изцяло на контакта и срещата с другия, създава чувство на опиянение, на защитеност, на това, че си обичан и важен, предпочетен, прегърнат отвсякъде - както е бебето в първите месеци от своя жизнен път.

Неслучайно една от определените като първични защити от Мелани Клайн (проективната идентификация) работи добре при конфлуентното свързване. Чрез нея едно чувство или характеристика, принадлежащо на единия индивид, се разлива и в другия по почти магически начин - чрез свръх синхронизираната възприемчивост и работата на огледалните неврони, които буквално засмукват и попиват идентичността на другия.

Екстаз, когато те има, и тревога - когато те няма.

Въпреки първоначалната еуфория и сладост, която конфлуентността създава, тя има неприветлива страна. Поради това, че действа като наркотик, конфлуентното свързване създава тревожност, произтичаща от съмнението около устойчивостта на това екстатично състояние.

Конфлуентността създава също стремеж към постоянно донапасване, който за разлика от зрелия компромис, не почива на необходимостта да отстъпим или гъвкаво да се адаптираме в името на по-глобална цел (мира, стабилността и продължителността на връзката). При конфлуентността външната граница (другия, света) е изместена навътре в пределите на индивида.

Не знам къде започваш ти и къде свършвам аз.

Черти, характеристики и предпочитания на другия са “присвоени” навътре и усвоени като лично присъщи, а чрез проекцията навън е предложена порция от личния арсенал емоции, вкусове, очаквания, страхове, стремежи. Обменът спира да е конструктивен тогава, когато се превърне в изживяване, доминиращо и обезценяващо всички други опитности. Когато се превърне в свързване на всяка цена и през цялото време.

Нуждата да се влезе и остане в конфлуентност би могла да се формира като следствие от недостатъчно или неусвоено по насищащ начин внимание и грижа в ранните детски години. Когато порастването на детето и свързването му с грижещите се за него е съпътствано постоянна или честа тревога около получаването на отразяването, предсказуемостта и стабилността на обичта и закрилата, усещането за защитеност, лична стойност, собствена идентичност и важност, умение за саморегулация бива заменено от ненаситност по отношение на получаването на любов и приемането й.

Работа върху поддържането на собствените граници. 

Конфлуентността не е емоционален екстремизъм, изобретен за разнообразяване сетивата на по-авантюристичните хора. Тя е обичай да се осъществяват фузии със значимост, която бива преживявана като “съдбовна”. Една от функциите на подобни фузии е да променят историята на емоционален недоимък и неглижиране, която тайно боли някъде в душата на човека, мечтаещ да се предаде някому изцяло и да поддържа това усещане за симбиотична свързаност почти през цялото време.

Тъй като потребността от подобен вид конфлуентно съврзване често е съврзана с неумение за усещане и поддържане на собствените граници, един полезен начин да се научим да ги декларираме и ценим е да опитаме работа в терапия. В защитената среда на терапевтичния процес много клиенти успяват да изразят, изследват и модифицират усещането си за ненаситна и тревожна жажда да бъдат интензивно с другия. По този начин те могат да намалят както усещането си за зависимост и съпровождащите го страдания, така и да развият (и открият!) нови (и забравени) ресурси за участие във връзката с другите хора по по-възнаграждаващ и носещ спокойствие начин.