В своята основа самосаботажът се състои в съзнавани или несъзнавани вътрешни вярвания и типини за нас поведения, които ни пречат да се грижим за себе си по добър начин, да изградим удовлетворяващи отношение и да постигнем своите цели и желания.

Нота бене: Самосаботажът е обичайна и често срещана част от човешкото преживяване. Всички ние го практикуваме от време на време – често без да осъзнаваме напълно, че го правим. За щастие, опознаването на видовете самосаботаж, както и редовното изследване на това откъде идва той, може успешно да намалят проявите на самосаботиращо поведение и мислене и да ни помогнат да преодолеем своя яростния вътрешен критик.

Това да се самосаботираме, означава редовно (и несъзнавано) да имаме мисли и поведения,които са в наш ущърб: като отлагане, перфекционизъм, негативно отношение към себе си, замитане на проблемите под килима или пък чести провокации или влизане в конфликти. Самосаботажът става особено проблематичен, когато поведението ни се превърне в навик, практикуван така автоматично, че дори ние не осъзнаваме как го правим, а забелязваме единствено резултата: негативни последици.

Някои признаци на самосаботирането.

Избягваме хора и ситуации, които ни създават дискомфорт и неудобство

Замитаме проблемите си “под килима” и всячески избягваме промяната

Поставяме си или неясни цели, или такива, които са твърде ниски, за да постигнат успех

Създаваме конфликти с романтични партньори, любими хора, приятели или колеги

Опитваме се да контролираме другите

Опитваме се да спечелим одобрението на другите

Намираме извинения, оправдания и причини да отлагаме нещо, което е важно за нас

Предприемаме действия, които не отговарят на нашите ценности и цели

Сравняваме се с другите - често поставяйки себе си в по-ниска и онеправдана позиция

Занемаряваме социалните си контакти и заниманията, които ни носят радост

Рискови поведения (като прекаляване с алкохол, наркотици, пушене; хазарт, прекомерно харчене или промискуитет)

Откъде идва самосаботирането?

Причините може да са най-различни и да варират по тежест за всеки, без да го засягат еднакво. Но обединяващата им характеристика е, че те обикновено се намират в детството и времето, в което сме започнали да развиваме своето усещане за стойност, ценностите си, както и уменията си да се свързваме с другите. Всяко негативно послание, което сме получили в детството си, е всъщност като запис на касета. Тези ленти, макар и забравени, са прокарали “невронни пътечки” в мозъка ни, по които се осъществява самосаботиращото поведение и мислене: „Не съм достоен“, “Трябва да се съобразявам”, “Няма смисъл да опитвам, няма да успея”, „Не съм достатъчно добър“, “Ще ме наранят/ напуснат/ излъжат.”

Или горе-долу обратното послание, но с еднакъв ощетяващ ефект: “Трябва да съм най-добрият и нито грам по-малко”, “Трябва да търпя и издържам”, “Трябва да влизам в схватки и пререкания, за да докажа надмощието си”, “Аз не тъгувам и не изпитвам чувства”, “Аз нямам нужда от никой”, “Аз мога без всичко”. И тн. Вариантите са много и най-различни, но обичайна за тези послания е скритото и често неизменно присъствие на думата “трябва”. Или “не трябва”.

Откъде да започнем?

За да си позволим да бъдем щастливи, да бъдем обичани, да бъдем третирани с уважение и грижа, първо ние самите трябва да се отнасяме към себе си по този начин. За да се научим как да изпитаме и затвърдим чувствата на любов и грижа за себе си и да така да подобрим самочувствието и усещането си за лична стойност, първо трябва да погледнем безкомпромисно трезво на вредните си поведения (кавги или угодничество, апатия, отлагане или пък перфекционизъм) и мисловни модели (ревност, съревнование, страх от промяната, страх от провала) и да изтрием всички “стари записи”, които казват, че има какво да губим и от какво да се срамуваме и страхуваме. Всичко, което ни подсказва, че ние не заслужаваме.

За мнозина трансформирането на самосаботиращите поведения и мисли в нови, здрави действия и модели на мислене може да бъде трудна и бавна работа, дори плашеща. За да получим подкрепа и насоки в нелеката работа на подмяна на това, което не работи, с това, което би работело по-добре, необходимо е да да потърсим помощ от професионален психолог, който може да ни помогне да локализираме както източника, така и проявите на вредните си поведения.

Ако успеем да направим това, работата е наполовина свършена. Остава да създадем положителни алтернативи на самосаботиращите си действия и мисли и да ги практикуваме решимо и редовно, докато не се превърнат в нови навици, които утвърждават нашето усещане за достойнство, сила, стабилна лична стойност и вътрешна убеденост, че ние заслужаваме да бъдем щастиеви, успешни, уважавани и обичани.