Защо непрекъснато ни се случват едни и същи или подобни неща?
Защо попадаме на един и същ тип хора?
Защо, сякаш въртейки се в кръг, през няколко години изживяваме едни и същи или подобни ситуации?
Как да излезем от омагьосания кръг, в който ни е завъртял животът?
За повторяемостта на събитията и личностите, с които ни среща животът има различни обяснения – от логични до най-фантастични. „Така ни е писано.“, „Повтаряме житейския урок, докато го научим“, „Някой ни е направил магия или ни е проклел.“, „Такъв ни бил късметът.“, „Изкупваме тежки вини на предците си“, а може би Астрологията е виновна? Или пък Нумерологията?
От гледна точка на Гещалт психологията и Гещалт терапията това е просто недовършен гещалт, който се стреми към своето завършване /или затваряне/.
Нека ви припомня определението за гещалт:
Гещалт е немска дума, означаваща „форма“ или „фигура“ и се използва за дефиниране на понятието за „цялостност“, разбирано като тоталност, цялост в смисъла на поредица от „форми“, които образуват сложно структурирано „цяло“. Гещалтът е цялостна структура на полето на взаимодействието между околната среда и човека – която обхваща времето между появата на някаква нужда и нейното удовлетворяване.
Възникването и удовлетворяването на потребностите се разглежда като процес на възникване и завършване на гещалта.
Недовършеният гещалт (или фиксиран) се образува, когато по някаква причина нуждата не е удовлетворена. Тогава той пречи на формирането на нов и жизнен гещалт. Създава се модел на контакт, който се повтаря отново и отново, докато гещалтът не бъде завършен.
Травмите от детството са най-яркия пример за недовършени гещалти. Но как се проявяват те в живота ни на вече възрастни хора?
В интимните отношения
Търсим топлина и разбиране, които не сме получили в детството си, но ги търсим точно от студени и неизслушващи ни партньори. Напълно несъзнателно проектираме върху тях образа на родители и други значими възрастни от детството и се опитваме да решим старите си конфликти чрез сегашните си партньори.
Опитваме се да „поправим“ напиващия се съпруг, защото на алкохолизирания си баща не сме могли да повлияем по никакъв начин.
Правим всичко по силите си, за да измъкнем любимата жена от депресията, защото точно Депресията ни е лишила от адекватна майка.
И това се случва, и ще се случва, докато не променим нещо в себе си, в нагласата си към хората и ситуациите в живота си. Докато не изоставим старите си модели на поведение и защитни стратегии, които вече не ни вършат работа. И докато не осъзнаем, че всеки е отговорен за собствения си живот, а когато поемаме чужда отговорност, не помагаме нито на другия, нито на себе си.
В работата си
Има хора, които където и да попаднат стават неудобни за работодателите си – наричаме ги конфликтни личности. Много често те са прави, посочвайки нередностите в организацията на работа или някои нелепи правила. Понякога им се дразним, защото ние се примиряваме, а те не. Чудим им се защо сами си създават неприятности с началството. А те просто решават свои стари проблеми. Обикновено са израснали с деспотични родители, които са се придържали към строги, невинаги логични правила, били са наказвани за най-малкото провинение, без да им бъде дадена възможност да обяснят, да изложат аргументи за постъпката си. Тези хора се борят с авторитетите, припознавайки във всеки следващ авторитет своите значими възрастни от детството си. Лошото е, че го правят отново по детски – с викове и крясъци, защо не са научили друг начин за отстояване на позициите си. Гещалтът може да бъде довършен, ако се научат да разговарят спокойно с висшестоящите, когато могат да обяснят, НО без да нападат и без да се бранят, какво не им харесва, как биха искали да се промени организацията на работата.
Трудните ситуации
Има хора, които непрекъснато попадат в трудни ситуации – бият ги, ограбват ги, мамят ги, изнасилват ги. Защо точно на тях посягат насилниците и измамниците? – отговорът не е еднозначен, но е твърде вероятно те да се държат по начин, по който излъчват посланието „Аз съм лесна жертва.“. Напълно несъзнателно, разбира се, но ако така се чувстват вътре в себе си, това е видимо и за външен наблюдател.
С какво може да помогне гещалт терапията:
⦁ На първо място в процеса на терапията ще се научим да разпознаваме и да признаваме чувствата си, които носим от години в себе си - неудовлетворение, страх, гняв, вина.
⦁ Да осъзнаем травмите, получени в миналото, на които не сме успели да реагираме адекватно по една или друга причина, а сме ги погребали дълбоко в себе си. Т.е. да открием недовършените си гещалти.
⦁ С помощта на терапевта да довършим недовършените си гещалти и да изработим нови стратегии за справяне, нови модели на поведение, които са по-подходящи за настоящата ни житейска ситуация.
И още нещо.
Недовършени гещалти са не само неотреагирани в миналото травми. Недовършените гещалтите могат да се дължат на вътрешни конфликти, на сблъсък между ценностната ни система и изискванията на външния свят, на нехаресването на себе си и невъзможността да се приемем такива, каквито сме.
Маруся Берон
