Димитър е клиент на платформата Native4Native от няколко месеца. Свърза се с нас, за да ни разкаже как терапевтичните сесии са му помогнали да преодолее тежък период и за да изрази благодарността си към хората, които са направили психологическата грижа достъпна от всяко кътче на света и България, стига човек да разполага с работеща интернет връзка.
В разговора ни с Димитър, той ни разказа, че когато е започнал да се подобрява и да усеща нов прилив на свежи емоционални сили, отново се е върнал към писането - занятие, което преди му е доставяло удоволствие, но някак е спрял да го практикува, докато се е борел със затрудненията си.
Няколко седмици след започването на терапевтичните сесии, Димирът споделя, че желанието му за писане се е завърнало. Новите му стихотворения носят усещане за радост, за позитивизъм и благодарност към живота. В други от тях той безстрашно и открито изразява болката си, без да се крие зад фасадата на доброто настроение, за да не привлича излишни въпроси и укорителни коментари. Димитър вярва, че каквото и да чувства и изживява един човек, подобрението идва, когато го сподели със света, отколкото ако продължи да се крие.
“И знам, че вече съм сам.
Сгреших, че се доверих и живота подцених.
Страдание и болка изпитах Аз сега.
Но научих и всичко сам да променя.
И затова сега съм сам.
Напред вървя.
Санализи и мисли.
Напред съм устремен .
За живот достоен и щастлив във всеки ден.
Миналото не ме вълнува.
От днес щастие да царува.
Напред за дни прекрасни,
с любов и мисли ясни.
Ще продължа напред,
за да бъда щастлив човек.
Семейство ново ще създам.
Любов и обич, щастие и доблест ще раздам.
Ще постигна Аз мечти с високи честоти.
За да може някой ден всички да са горди с Мен.
И семейството ми ново,
за пример ще е то готово.
Със смирение и страст ще обичам всички Вас.
А сега напред, за да изпълня тоз завет.
С вас съм знайте Вие.
И напред като нов щастлив човек.
Пътя си избирам и във бъдеще се взирам.
Съдба, живот ще продължа.
Благодаря ви.
Благодаря.”
“Поезията лекува”, така казва Димитър. Той иска непрестанно да подобрява качеството си на живот, а терапията му помага и го подкрепя да го стори.
Димитър споделя, че е открил следното: колкото повече споделя, толкова по-добре се чувства. „Очите ми се отвориха, сърцето ми, душата ми, съзнанието ми се отвори. Взех да обичам нещата, които едно време ме вдъхновяваха. Сега пак се появяват. Взех да обичам хората, работата си, живота.” Неговите стихотворения отразяват това усещане на вяра, съгласие с живота и любопитство за даровете му - които идват свободно, ако човек държи сърцето си отворено.
„Къде се скри прекрасна моя?
Светът обърнах Аз за Теб.
Търся те в живота си сега,
Трудно се намира сродната душа.
Къде си ти, къде?
За Теб мечтая, мисля и жадувам.
С живот щастлив, обичан и спокоен.
С Теб вечно да царувам.
Погледнах към небето.
Звезда видях със сърцето.
Изпълнен съм с надежда.
Ще чакам живот със Теб да споделя.
Усещам, чувствам и мечтая.
Аз зная, знач, че сега към мене ти вървиш с душа.
Душа със обич споделена.
Ще чакам в самота.
И щастието ще се появи,
Когато срещнем двете си души.
Щастливи сме Аз и Ти.”
Дъщерята на Димитър се грижи за татко си предано и нежно. Тя е и човекът, който открива опцията за онлайн консултиране, така че Димитър да може лесно и удобно да получи надежда психотерапевтична подкрепа - от комфорта на дома си или откъдето се намира в този момент. Ето и стихотворението, което той посвещава на нея:
“Звезда в сърцето ми изгря.
И това е моята дъщеря.
В живота ми се появи и изпълни го с мечти.
Сила вяра и надежда в мен запали Тя.
Звезда е Тя, искра на моята душа.
Пътя към любовта Тя ми начерта.
Дъщеря, това е дъщеря.
На баща си даде свобода.
Живота той да продължи изпълнен с радост и мечти.
Обичай и живей, бъди любов и се засмей!
За всичко Аз ти Благодаря .
Звезда си Ти. Звезда.
Благодаря Ти. Благодаря.”