Как маските, които носим, могат да са ключът към нашата трансформация?

09.09.2021г. Native4Native
Как маските, които носим, могат да са ключът към нашата трансформация?

Макар и да звучи неприятно, дръзкият психологически термин „фалшив Аз“ не е създаден, за да ни посочи осъдително преструвките и маските, които използваме в живота, само за да ни е „по-лесно“.

Всъщност е белег на зрялост да умеем да използваме адекватното поведение и самоекспресия в различни ситуации. Това е конструктивната функция на маските, които си слагаме, за да участваме в живота – за да спечелим нещо (действие, насочено към постигането на удоволствие) или да се предпазим от нещо (действие, насочено към предпазването от болка).

Когато носим маска, защото сме уцелили правилно поведение в дадена ситуация, това означава, че ние сме гъвкави и съобразителни. Да оставаме упорито едни и същи, независимо от различните условия и сюжети, в които се озоваваме, означава да живеем ригидно и заслепено.

„Носенето на маска“ като констуктивна адаптация към конкретни условия всъщност е полезна игра, която щедро и естествено развива умението ни за съобразяване и преобразяване. В този процес има нещо игриво, живо, леко и любознателно.

Има обаче разлика между този процес на влизане в подходящата за случая роля и животът чрез фалшив Аз – често несъзнаван процес, който се развива постепенно и може да доведе до срив, закърняване и обедняване на нашата автентичност, както и до усещане за празнота, тъга, гняв или неудовлтвореност, които не можем да си обясним с рационални аргументи.

Да живвем чрез фалшивия Аз означава да позволим на несъзнаваните си страхове и опасения да диктуват желанията, самоизразяването и изборите ни по начин, който е единствено предпазващ, но не и обогатяващ. Например ако несъзнавано ни е страх от интимността и свързването, ние може да живеем чрез образа на студен и непристъпен човек, който е изцяло самодостатъчен - не защото наистина е, а защото тази саможивост и непристъпност го предпазват от потенциалната болка на свързването и вечно съществуващия риск от загуба на любовта. По този начин ние отричаме на себе си възможността да се научим да се свързваме докато тайно жадуваме това да се случи, но не го позволяваме, защото маската, която сме изградили и носили с години, ясно казва „Не ме занимавай, не пристъпвай границата към мен!“

Фалшивият Аз може да има и обратния облик – страхът от загуба на одобрението и приемането може да създаде маска на човек, който винаги и с всеки е съгласен, притича се на помощ, не спори, не обижда, веднага отстъпва. Но вътрешно в себе си този човек може да страда, че не умее да изрази гнева си, да се отстои, да нахока някого в името на констуктивния конфликт. По този начин маската на един извънредно съобразителен характер, който се е предпазил от отхвъряне и неодобрение с „правилното поведение“, може да причини страдания, свързани с потискането на искрено гневната част от нас, която ако се потиска твърде дълго и силно, може да доведе до депресия и апатия към живота.

Непопулярната истина е, че точно там, където се е формирал нашият фалишив Аз, се крие (буквално!) най-големият ни потенциал за трансформация. Защо? Защото страхът и опасенията, заради които е създадена масаката, са всъщност резултат от травма или болка, която е научила всеки от нас да се предпазва по различен начин. Да изберем и формираме своята маска е било смел акт на оцеляване в даден етап или при дадено събитие в живота ни. Но след като опасността или болката е преминала, маската е останала, потискайки голяма част от собствената ни автентчиност, потенциал за израствене и възможност да се чувстаме истински и удовлетворени в емоционален, ментален и екзистенциален план. Маската често е артефакт от минало събитие, което ни е оставило рана или белег.

Затова там, където е нашата маска, е и нашият ключ към трансформацията. Ахилесовата ни пета може да се окаже недоразвит талант, за който дори не сме подозирали. Работата с фалшивия Аз може да ни доведе до изненадващи или добре забравени ресурси, които да преобразят както самовъзприятието ни, така и възприятието на света за нас. Откъде да започнем? От любопитството. Ако тази тема Ви е интересна и бихте желали да я изследвате, за да опознаете, приемете и изразявате себе си по автентичен и пълнокръвен начин, може да го направите с професионалист в защитена и конфиденциална среда чрез тази платформа за онлайн психологическо консулиране от всяка точка на света!