Един сигурен начин да саботираме отношенията си

Един сигурен начин да саботираме отношенията си

Според Джон Готман - изтъкнат психолог в сферата на брачното консултиране и терапията на двойки - съществуват 4 поведения, които предсказват дали една двойка ще се раздели или ще продължи заедно. Готман ги нарича “4-те конника на Апокалипсиса”: критикуване, отбранителност, презрение и наказващо мълчание.

Ако някога сте били от получаващата страна на наказващото мълчание и знаете колко мъчително може да бъде то, може би няма да се учудите да разберете, че то заема второ място в листата от поведения, които с необяснима точност предсказват дали една двойка ще се разпадне или ще успее да стабилизира и възобнови отношенията си.

Нищо ми няма.”

Разсърденото мълчание обикновено успява да постигне много цели с една стратегия - то не изисква нищо повече от показна, фалшива самовглъбеност и смълчаност, която оставя другия с усещането, че самият той не съществува. Един безмълвен партньор, правещ се, че е сам в стаята и твърдящ, че “нищо му няма”, всъщност ловко наказава другия, обърква го, разгневява го и му отказва възможността да намери утеха в достигането на примирие чрез разговор.

Този вид наказващо мълчание е много различен от естествената безмълвност след пререкание, в която човек може да обмисля изводите и емоциите си. Защо? Защото разсърденото мълчание е микс от няколко нараняващи компонента, които обикновеното мълчание не съдържа:

Презрение и насмешка към мнението и изказванията на партньора.

Липса на уважение към неговата позиция и нужди.

Желание да се накаже партньор с мълчание, защото не е казал или постъпил така, както другият би искал - в идеалния случай.

Лесно може да забележите онзи, който е предприел стратегията на разсърденото мълчание по употребата на конкретни фрази, особено по време на спор или неразбирателство:

Просто искам да ме оставиш намира.”

Прави каквото искаш.”

Нямам повече какво да кажа.”

Просто млъкни.”

Край на разговора.”

Аз приключвам тук.”

Аз бях до тук.”

Другата страна на медала.

Разсърденото мълчание, макар и токсично за отношенията, не винаги е злонамерено. Всъщност то може да е всичко, което човек е научил да прави, за да неутрализира конфликтите - да запази и малкото останала добронамереност след разправията, да се спре от това да каже още груби и гневни неща, да се предпази от собствения си страх от отхвърляне и изоставяне като “изключи” другия.

В този случай, ако живеете или сте във връзка с някой, който предприема стратегията на разсърденото мълчание, добре е да имате предвид, че този вид мълчание не представлява единствено хитър и безсърдечен метод за наказване на другите след спор или недоволство. Понякога това е всичко, което другият човек може да направи - по силата на своето възпитание, начин на отглеждане, стил на привързаност и емоционална интелигентност - за да запази връзката в “здраво” състояние. В изкуствения мир на мълчанието.

Това особено често е истина за хората, които са израснали в среда с физическо, вербално или емоционално насилие, с родител със зависимост, в двойка, която е имала чести скандали и размити или твърде строги граници, както и липса на каквато и да е стабилност и константност на отношението - “днес те обичам, а утре те мразя.”

Какво можем да направим, за да подобрим комуникацията?

Ако вие или партньорът ви често използвате наказващото мълчание като отговор на конфликт, има подходящ вариант за работа върху комуникацията и поведението в двойката, който поставя фокуса върху реактивността и справянето с ранни травматични изживявания.

Това е целенасочената и откровена работа с терапевт, който е професионалист в сферата на отношенията - такъв специалист би могъл да ни помогне да назовем скриите си опасения и страхове, както и неизказаните нужди. А много от тях често са свързани с потребността да се чувстваме сигурни, когато сме уязвими и да знаем, че само защото между нас и партньора ни има неразбирателства, това не означава, че другият е спрял да ни обича и/или ще ни изостави. С времето и честното изследване, идва и трансформацията и доверието - в себе си и в другия. Както и новите поведения и реакции на стари ситуации,