Грижовното и състрадателно отношение към себе си е основа на умението да се обичаме и приемаме такива, каквито сме - както и да се развиваме в нови посоки! Начините да подхраним собствената си обич към себе си са неизброими - от здравословно хранене, до разходки сред природата, време с близките, време за хобита, достатъчни количества смях, тичане в парка,работа с терапевт.

Грижата за себе си има и емоционално измерение - как мислим, как се отнасяме към себе си и как реагираме в общуването с другите. Ето 6 просто “упражнения” за развиване и заякчаване на любящото отношение към себе си на ментално, комуникационно и емоционално ниво:

Бъдете мили със себе си.

Марк Менсън казва, че силата на любовта към нас самите не се мери само с одобрението, което си даваме заради победите и постиженията си, но и с умението да се приемаме и обичаме в моменти на срам, поражение и вина. За да изградим и утвърдим този “навик” на положително отношение към себе си, важно е да бъдем великодушни и състрадателни към самите със себе - така, както бихме се отнесли със скъп приятел или малко дете. Особено ключово е да си припомняме това в моменти на тревожност, поражение или неодобрение.

Не правете от мухата слон.

Когато се случи нещо потенциално засрамващо или сконфузно, преди да реагираме с изчервяване, оправдания или дефанзивна агресия, може да се запитаме “Колко важно наистина е това, което се случи?”. Колко точно то ще повлияе на живота ни занапред? Ако отговорът е “Не много”, може би преувеличаваме притесненията си. И се самонаказваме излишно, канейки и другите да го сторят.

Отложете тревогата.

За да имаме катастрофично мислене, необходимо е в мислите и фантазиите си да довеждаме всяка неприятна вероятност до нейният пълен потенциал и най-ужасен вариант. За да спрем влака на тревожните мисли, може да опитаме да оспорим валидността на собствените си аргументи за това, че нещо наистина вещае краят на света.

Ако успеем да “отложим” тревогата (макар в началото да успяваме за кратко, а после за все по-дълго време), имаме възможността да изградим нова “невронна пътечка” в мозъка - да започнем да мислим и реагираме с хладнокръвие, спестявайки си ненужни терзания, безсънни нощи и невнимателни действия и думи - все неща, които са следствие от тревожното, трескаво мислене и “дарбата” да се предсказва бъдещето в черни краски.

Да, ние НЕ сме центъра на вселената за другите хора.

Макар и тъжно, успокояващо е да знаем, че всъщност никой не е твърде зает с нас и разфокусиран от себе си, за да ни наблюдава, съди, одумва, прецаква и да се сравнява с нас. Психолозите знаят една смиряваща мъдрост: обикновено действията и думите на хората не са реакция към нас, а отражение на техните собствени желания и притеснения.

Най-често хората не искат нарочно да ни разобличат, вбесят или унижат. Да допуснем възможността, че може да ни се струва така и да сме свръх наблюдателни за малки знаци за злонамереност и неуважение - заради личната си история и стила си на реакция към стимул, който сме развили, за да се справим в неблагоприятна ситуация от миналото.

Полезно е да се замислим дали и как тези защитни, заучени поведения и начини на мислене може да не са адекватни в настоящия ни живот - и да открием дали други поведения и подходи не биха ни свършили повече работа и намалили възможността ни за самонараняване.

Разберете кои ситуации ви “подпалват”.

Когато усещаме, че не се чувстваме уверени и сме тъжни, добре е да не се поставяме в ситуации, които знаем, че влошават състоянието ни - например да отидем на сватбата на бившия си съпруг. Ако имаме затруднение с това да бъдем асертивни и автентични в групови ситуации, в които хората се редуват да застават в говорителска позиция, участието ни в такава ситуация, когато се чувстваме несигурни, може да ни накара да се преживеем като неважни и невидими. Влошавайки положението.

Когато сме изяснили кои ситуации са ни “тригър”, можем да използваме шанса да се държим по различен начин в тях. Сервитьорът ни е забравил яденето, но ние не му крещим, а си припомняме, че целта ни е да прекараме качествено време с наш приятел на вечеря и избираме да преглътнем гнева си на момента и да напишем отзив в интернет по-късно, но да не разваляме вечерта с приятеля си с изблик и публично назидание.

Дръжте наум своите успехи и победи.

Полезно е да си припомняме постиженията и триумфа си, за да можем да захранваме и поддържаме усещането си за полезност, смисъл и гордост.

И нека не забравяме - ние сме едно цяло от черно и бяло, хубаво и лошо, не сме съвършени, имаме право да грешим, понякога постигаме успех, понякога не, както всички други, от които ние сме различни, без да трябва да сме по-добри, по-умни, по-успели или по-красиви, за да си позволим да обикнем себе си с превъзходните ни, и с презрените ни части, и да дадем на другите свободата да приемат и бъдат себе си - както с превъзходните си части, така и с презрените.