*В текста условно се използва местоимението “той”, което по никакъв начин не означава, че нарцистичността е по-типична за мъжете, отколкото за жените. Навсякъде следва да се чете скобата (той или тя). 

Понякога е трудно да разпознаем какво ни кара да се чувстваме странно и уж невидимо омаловажени или “използвани” в контакта с даден човек. Затова нека разгледаме 5 признака на нарцистичното общуване, които могат да ни помогнат да разберем защо се чувстваме така именно с този човек.  

Неподвластност на емоционална откровеност:

Може би имаме усещането, че каквото и да кажем, колкото и емоционално значимо да е то за нас, сякаш споделянето не успява да докосне отсрещния по никакъв начин. Няма значение колко енергия влагаме в искреното обяснение, съобщението просто не повлиява другия изобщо. Нещо повече - нашето прогресивно нарастващо желание да обсъдим отношенията си с нарцистичния човек всъщност го обижда, отдалечава и разгневява. И накрая се оказва, че всъщност вината за влошените отношения е в нас, защото сме подели обсъждането или сме орезилили контакта със собствената си “прекалена чувствителност”. 

Вечна правота и непогрешимост:

Нарцистичността понякога поражда неумение за изпитване на колебание или съмнение в собствената правота. Затова и нарцистичните хора често изглеждат уверени в това, че са абсолютно прави и не биха мръднали и на сантиметър от позицията си, нито биха преосмислили действията и поведението си. Случва се така, че дори нарцистичният човек да е проявил недвусмислена грубост или неуважение, той отказва да назове случилото се и да поднесе извинение за проявите си. По-често той би ги приписал на външна провокация и би оправдал случилото се с максимата за причината и следствието - “ако ти не ме беше предизвикал, това нямаше да се случи изобщо!”.

Обвинения и забележки:

Нарцистичните хора умеят да извъртат разговора така, че ние винаги накрая се оказваме виновни за собствената си оскърбеност от тяхното отношение. Интересно е, че обикновено в началните етапи на връзката с тях (била тя романтична или платонична), те ни идеализират и поставят на пиедестал, карайки ни да се чувстваме наистина незаменими и специални. Но след като се асоциираме с това повърхностно обожание и започнем да ставаме зависими от получаването му в общуването, ще бъдем “възнаградени” точно с обратното - недоволство, критика и студенина. Комплиментите и хвалбите отстъпват място на забележки, свързани с това какви сме ние (споделено с негативен привкус), какво сме направили не както трябва и какво сме пропуснали да направим по “верния начин”. 

Свръх-ангажираност със себе си:

Много често егоцентричността се бърка с прекомерна любов към себе си и одобрение на собствената личност. А всъщност, да бъдем изцяло и единствено ангажирани само със собствената си персона е знак за отсъствие на любов и приемане на себе си. Дълбоко в себе си нарцистичният човек не е убеден, че притежава качествата, с които се големее пред света. Точно обратното е истина - той е постоянно и тайно измъчван от съмнения в собствената стойност и автентичност, които тушира с прекалена и дори парадна увереност, арогантност и самовлюбеност. Акуратно описание на това явление дава следният цитат: “Най-шумният човек в стаята е най-слабият човек в стаята.” 

Докачливост:

Поради измъчващата ги скрита самоомраза нарцисистите са необичайно чувствителни към критиката - дори и когато тя е конструктивна и предложена с уважение. Забележките или недоволството на околните само разгневяват нарцисиста. Това е така, защото неосъзнато тези хора се страхуват другите да не забележат вътрешното им и старателно скрито неудовлетворение, което изпитват към самите себе си. За тях критиката е доказателство, че това се е случило и те биха я отхвърлили с всички аргументи, които ги карат да изглеждат прави, несправедливо набедени или възмутени. В противен случай, ако позволят и чуят недоволството на околните, нарцистичните хора биха се изправили пред монолита на собствената си вътрешна борба - да на могат да приемат и обикнат себе си и постоянно да трябва да бягат с арогантност и безчувственост от страха да бъдат отхвърлени, засрамени или неодобрени.  

Ако контактът с нарцистичен човек, който ценим, ни носи все по-голямо объркване и съмнения в собствената стойност, добър начин да разплетем емоциите и да изследваме какво всъщност се случва, е да потърсим помощта на терапевт. Терапевтичната работа би могла да ни съдейства не само в това да осмислим отношенията си от по-здравословна гледна точна, но и да се справим с негативните емоции, които съпътстват отношенията с нарцистичния човек. И, ако е постижимо, дори да съхраним контакта под нова форма, в която не се чувстваме използвани, предизвиквани и обвинявани. 

Автор: психолог Александра Петрова