„Пустинята е хубава - каза малкият принц, - защото крие някъде кладенец…”
„Малкият принц”Антоан дьо Сент Екзюпери
Вярата е котвата, към която човешкото същество има нужда да се закачи, за да пожелае да съществува за Другия. Тя е пристана, който е тук - винаги готов да очаква приемащо.
ВЯРА-НЕВЯРА е името, дадено на едно малко момиченце, което е случай от практиката на прекрасния педиатър, д-р Татяна Спасова от Благоевград. Заедно с нея близо двадесет години преживяваме вълшебството на срещите с френските и белгийските специалисти по детска психоанализа, които промениха детски съдби. Татяна и Вяра ще бъдат нашите гидове в настоящата тема. Моето участие тук ще бъде дискретно, между цитатите от публикацията, отворила място за вяратa.
Вяра се появява в нашия свят като въпросителна….
„Отношението на майката към малкото момиченце е двуполюсно. От една страна, давайки й името Вяра (една от трите сестри в християнската религия-Вяра ,Надежда и Любов, обезглавени 2-ри век пр.Хр.,но в същото време това са имената и на богословските добродетели) майката дава и една от първите символични отправни точки на детето, дава му възможност за среща с желанието.От друга страна, тя не отива докрай, защото не вписва детето в Единния граждански регистър на страната и то не получава бащино и фамилно име. По този начин майката на Вяра не само,че не осигурява място на детето си в обществото, но и не го вписва в символичния ред.”
За да БЪДЕШ е необходимо някой да ти отвори пространството, в което е разположено неговото желание и вярата, че ще те бъде, че си ценен сам по себе си, без да се налага да го доказваш… Понякога носителите на желанието не са собствените родители, а някой, който изпълнява тази функция …
„ Посрещането на Вяра в институцията бе белязано от едно безпокойство и тревожност, както от страна на посрещащия екип, така и от страна на детето. Нашата тревожност се пораждаше от конфронтацията между собствената ни представа за „нормалност”, привързаността ни към предписаните норми и показатели за развитие на едно дете и външния вид на малкото момиченце. А може би тя се пораждаше и от срещата ни с това толкова различаващо се от другите деца дете? Вяра бе болезнено слаба и крехка, с приличащи на „солетки” крачета около, които кожата се бе надиплила и висеше. Изоставането в нервно-психичното развитие бе голямо. Единствено погледът на Вяра не съответстваше на класическата картина на кърмаческа депресия. С нарастващо безпокойство погледът й се мяташе от човек на човек, придружен от гримаса която приличаше на усмивка , но бе по-скоро само разтягане на устните.
Вяра започна да плаче с приглушен глас, обърнала глава на една страна , (така,че да не среща погледа ми ) и да хапе нервно дланта на дясната си ръка. В позата и изражението на лицето й се долавяше отчаяние и недоволство от безсилието й да се противопостави на това нахлуване в нейния капсулиран свят, на един Друг, който тя субективно преживяваше, като могъщ и налагащ й чужда воля….
…Детският хирург беше категоричен, че детето няма малформация на храносмилателната система,която да е причина за симптома…
…Една случка даде друга насока на мислите и оценката ми на симптома на кърмаческата анорексия.
Една сутрин,когато случайно се оказахме около леглото на Вяра трима човека - аз, дежурната сестра и психологът на институцията, на въпроса ми „Как е днес Вяра?”, сестрата обясни, че отново е повръщала. Разочарована, се обърнах към момиченцето с въпроса: ”Защо така Вяра?”, на което психолога отговори: „Защото тя е Вяра-Невяра”. Бях очарована от този отговор, тъй като ми се стори, че психолога назова нещо характерно за Вяра, за връзката й с Другия, нещо, което ме насочваше към причините за нейния симптом. Явно и Вяра бе очарована от това назоваване, защото, когато психолога я погъделичка по стъпалото, тя не си дръпна рязко крачето, както се е случвало дотогава, показвайки, че й е неприятно, а само малко го отмести с деликатна усмивка.
По този начин психолога получи привилегирован статут.”
„…Раждайки се, Вяра е белязана от етикета ”плод на забранена любов”, поради което непрекъснато се е колебаела между статута си на обект на желанието на Майчиния Друг и статута на Отпадък .Тя е Вяра - Невяра, защото е срещнала едно Желание - Нежелание. Срещайки се след раждането си с един недостатъчно желаещ и капризен Майчин Друг, чрез симптома на кърмаческата анорексия, Вяра сякаш се опитва да „изчезне”.
„Времето,което си изгубил за твоята роза, я прави толкова важна”
„Малкият принц”Антоан дьо Сент Екзюпери
„Започнаха моите по-продължителни срещи с нея…
На една от първите ни срещи извън професионалните ми ангажименти към Вяра,й разказах за произхода на името й.На следващите се опитах да й представя историята на нейното идване в институцията под формата на приказка,наричайки я „Малечка – Палечка”.В началото Вяра възприемаше моето присъствие като натрапничество…”
За да повярва детето в това, че значимия за него човек няма да изчезне и да го изостави , изисква време, в което то прави откази от директен контакт…
„Единственият сигурен начин да я изтръгнеш от безразличието и да я накараш да те погледне е да извикаш името й с нежна интонация. Когато влизах и я поздравявах, обръщайки се към нея със „ Здравей Вяра ,” тя вдигаше глава, поглеждаше ме за секунди и се усмихваше. Ако продължавах да говоря ,продължаваше да ме гледа и да се усмихва, но щом спирах веднага навеждаше глава. Когато си тръгвах и казвах „ довиждане” отново ме поглеждаше и ме изпращаше с поглед докато изляза от стаята, но никога не плачеше след мен.”
…защото вярата че няма да бъде изоставена ВЕЧЕ присъства. Вяра знае, че Татяна ще излезе, но със сигурност, ще се върне отново при нея.
„…Вяра става все по - спокойна и усмихната само, когато е съпроводена от говора на психолога.Така постепенно и неусетно за нас, тя започна да надава на тегло…”
”…и няма да казваш нищо.Езикът е извор на недоразумения.”
„Малкият принц” Антоан дьо Сент Екзюпери
Текстът със случая на Вяра е публикуван в он лайн списанието "Куртил он лайнс" - Белгия, в брой 17-ти, който е посветен на темата "Тълкуването на детето".
Благодаря на д-р Спасова, екипа и това малко създание, повярвали един в друг и всъщност...в живота.
Аделина Иванова
