Работещите с децата и учениците са изправени пред две възможности – да вървят по пътя на изобретенията и да работят с уникалното, произтичащо от различието, което посрещат или да  усетят това различие като тотална непоносимост за справяне с всичките възможни последствия от това.

За децата поставени в крехко равновесие

В нашата училищна реалност има деца, които са в постоянно състояние на  крехко равновесие. Те живеят в семейна среда, но са в постоянен риск да бъдат изоставени. Поради  особености на родителския ресурс или този на разширеното семейство, поело грижите по отглеждането им те лесно могат да изпаднат от желанието на възрастния. Често дори не са вплетени в това желание така, както деца от нормални семейства. За нас е много важно да държим сметка за тази линия, отвъд която те могат да изпаднат от социалната връзка. Деца в риск не са само тези, които принадлежат към семейства с отчетливо затруднение да изпълняват родителската си функция. Има и деца с невидими до постъпването им в училище страдания, които те адресират именно при срещата с институцията.

Дългогодишната ми работа с изоставени и бездомни деца и младежи ме научи, че постоянното фино клинично наблюдение на симптомите на децата, подкрепено от свикване на спешни екипни събирания по случая помага за превенция на риска /разбиран в широк смисъл/ и дори понякога буквално спасява живот. Как този механизъм да заработи в училище, където е налице безмилостна динамика, часовете са фиксирани, а симптомите на децата не се интересуват от часове и дати? Как в тази среда на постоянна спешност или „спешност“ на задачите да стане възможно зад една поведенческа проява да се разпознае не друго, а едно детско страдание? Как да станем гаранти за това, детето да не се усети отхвърлено и да получи подходящо партньорството от възрастните?

Изобретенията на екипа  

В 10-то ОУ работи силно мотивиран екип. Натрупаният ми опит в психо-социалната сфера и отчитането на новите реалности в системата на образованието формулира и работната ми задача на територията на училището. На един първи етап тя беше свързана със сензитивиране на колегите в посока превенция и възможно най-бърза интервенция, когато това се налага. На първата екипна среща в училище дадох предложение на педагозите след наблюдение на някои прояви на децата, които им изглеждат дори незначителни /“невинни“ шеги и обиди/ да ме търсят своевременно за екипно обсъждане. Същата препоръка важеше и за наблюдението им на деца, които изглеждат странни или прекалено послушни. Опитът на учителите в ежедневните им контакти с децата е безценен, което им позволява да улавят сигналите навреме. Това е най-важната опорна точка на която стъпих, за да предложа  извършването на фино клинично наблюдение на децата – метод, на който бях научена в дългогодишните програми „Да растеш без родители“ – Съвместна програма на „Лекари на света“ – Бордо, Интердисциплинарен център за детето – Бордо, Франция и фондация „Развитие на детето и семейството“, България и в програмата „Детето и неговите симптоми“, организирана от Сдружение „Дете и пространство“ и Българско общество за лаканианска психоанализа, в партньорство с Интердисциплинарен център за детето (СИЕН, Франция) и Медико-педагогически институт „Куртил“ (Белгия). Прилагането на метода при работата ми с екипите на „Дом за медикосоциални грижи за деца“ в гр.Перник и „Дневния център за деца и младежи на улицата 16+“в гр.София ме бяха убедили в изключителната му ефикасност. Все по-силното преплитане на образователната и социалната сфера прави неизбежно неговото прилагане.

Регистрирането на „странни партньори“ на някои от децата, с които се срещаме  е техния шанс да направят своята заявка за общуване с нас. Възможно място за такова посрещане е кабинета на психолога, където детето е насочено от класния ръководител или друг педагог. В това свободно от оценка през „знаенето“, „незнаенето“, „моженето“ и „неможенето“ пространство, става възможно чрез думите детето да облече в смисъл и значение това, което чувства и да прави своите уникални изобретения чрез които влиза в социалната връзка. 

Постепенно на един следващ етап въведохме все по-чести спешни екипни срещи.На тях откровено, добронамерено и в защитено пространство съвместно с родители, колеги и външни партньори, работещи с детето и семейството се обсъждат възникналите тревоги и се търсят съвместни решения. Изключително сериозно предизвикателство пред осъществяването на този формат е реорганизацията на работата по начин, по който от една страна срещите да бъдат възможни, а от друга - да не пострада учебния процес в класа. Това изисква невероятно сериозен енергиен ресурс, експертност и организационни умения в ситуациите на спешност и дефицит на време. За сметка на това този модел е единствения чрез който внимателно, в детайли и навреме могат да се изучат потребностите на децата и да се изобретят възможни решения. Моделът е ценен с това, че минава не просто през процедурата, а през желанието за подкрепа.

Агресията настъпва там, където не достигат думи... 

Човешкото същество прохожда два пъти - един път физически и втори път в езика. Нашата мисия е да въведем детето в този език, за да се впише то в света на символичното. Веригата „омраза – агресия – насилие“ трудно би се прекъснала с отправяне към децата единствено на императиви: „Ти не трябва да...!“. За да настъпят промени в нагласите и поведението е необходимо детето да пожелае да спазва правилата, да види смисъла на съществуването на законите. Техният смисъл е свързан с това, да бъдем предпазвани от каприза на другия да ни направи нещо лошо, както и обратното. Задачата ни включва работа за изграждане на умение децата да си служат с езика, да споделят, да назовават връхлитащите ги емоции, когато усещат, че в телата им  става нещо, което им идва в повече и което би провокирало агресивни намерения, които да преминат към агресивни действия /насилие/.

Какво предложихме на децата, за да събудим в тях желание за споделяне?

Логическият ход на работа ни предполагаше не просто да вървим след събитията и да регистрираме случаи на физически и вербален тормоз и срадание от деца на деца, не да чакаме да се увеличи риска за тях, а да намерим начин да увеличим обхвата на работа с възможно най-голям брой ученици  в посока въвеждане на умения за разпознаване на чувства и емоции - тоест да работим превантивно, доколкото това е възможно. Още по-важно беше това да провокира интереса на самите деца. Нашето изобретение се случи чрез щастливата среща с наръчника „Деца, родители и учители срещу езика на омразата“ на Фондация „Приложни изследвания и комуникации“. Изключителен шанс за нас бе наличието на наръчници за учителите и тетрадка за всяко дете и всеки ученик, осигурени от Фондацията. На педагогически съвет бе решено да прилагаме регулярно този инструмент за работа с децата и учениците чрез провеждане на модули от наръчника във всеки клас. По отделните теми  работеха както класните ръководители, така и аз в качеството си на психолог. Моят ангажимент се състоеше в провеждане на тренинги по теми, които излизаха като значими за всеки клас. Поради факта, че уменията за разпознаване и справяне с емоциите изискват продължителна работа екипът ни продължи работа с наръчника още една учебна година. Резултатът след работата с наръчника е  проследен чрез провеждане на анкети, свързани с прояви на агресивност и тормоз и е представен  на диаграмата.

 

Друг резултат от въвеждане на уменията за разпознаване на емоциите и споделяне е, че  все повече ученици сами търсят подкрепата на психолога.Особено радващо е, че това са и деца от начален курс.Чрез създаване на инструмента „Домашна работа за родители и деца“ след провеждане на всеки тренинг по тема от Наръчника “Деца, родители и учители срещу езика на омразата“  създаваме възможност за екипна работа на семействата с децата и така увеличаваме обхвата на работа по темите. Домашните се раздават на бланки и  децата ги предават на родителите.В къщи те заедно обсъждат темата с тях и ги донасят обратно в училище.Този метод на работа освободи някои родители от притеснението да идват, за да споделят и да задават своите въпроси.

Привличането на външни партньори – надграждане на знания и умения в децата и екипа 

Провеждането на съвместни семинари по темите за превенция на риска и работа с деца в риск държи на фокус вниманието на екипа към работата с родители, институциите и външни експерти като естествени партньори в процеса. Привличането на колеги психолози за тренинги на екипа и учениците е начин да се предостави възможност за придобиване на нови умения за професионално – педагогическо общуване и работа между учители и ученици.

Много важен нюанс и по-високо ниво в разпознаването на видовете насилие е и това децата / и особено децата в неравностойно положение и в риск/ да разпознават като насилие и телесното наказание. Тук получихме ценно партньорство от фондация П.У.Л.С, като рамките на учебната 2017-2018 учебна година бяха проведени редица двучасови и двудневни обучения. Впоследствие екипите ни  осъществиха редица  срещи с родители на деца, по отношение на сензитивирането им към правата  на децата им, както и подкрепа към самите тях по отношение на тяхното оптимизиране на „Позитивното родителстване“. Темите на работа по класовете бяха: „Видове насилие – превенция и реакция“, „Конвенцията за правата на детето към ООН“, „Телесно наказание“, „Институции, ангажирани по закрила“. Тези обучителни семинари биха проведени в часовете на класа. Като резултат на тези сензитивиращи обучения, някои от учениците станаха членове на Младежкия клуб „Да бъдем приятели “ към Фондация „П.У.Л.С“ и след това се включиха в редица надграждащи обучения.

На какво могат да ни научат някои  изоставени деца или  как да окажем гостоприемство  към симптома...

Често децата с неблагоприятна семейна среда имат нужда от по-дълго време за интегриране в класа и приемане от останалите. Такива деца понякога се „закачат“ за нещо, което не кореспондира с контекста и задачите в училище. Това е техния начин да си изобретят симптом и  така да станат „видими“ за нас.

Уникална среща с неколкократно изоставяно от семейства дете от училището ни  направи възможно спасяването на беззащитно животно чрез обединяване на цялата общност. В този процес се включиха и ученици, които бяха в графата „деца в риск“ поради проблемно до момента поведение. Те успяха да открият пред нас чувствителността и способността си за емпатия. Като следствие от това откритие и статия по случая в рубриката „Златни сърца“във вестник „Вяра“, тези деца впоследствие винаги бяха едни от първите помощници при дарения на завивки за Кастрационния комплекс в гр.Перник.Този резултат доказва, че когато не поставяме стигма и се оставим децата да ни изненадат те представят най-доброто от себе си.Невероятно партньорство през цялото време в работата с детето с тежка лична история оказваха професионалните приемни родители, в чието семейство живееше то, докато посещаваше нашето училище.

Като продължение на работата ни за доразвиване на социална чувствителност и емпатия в децата и учениците е и приетата от нас покана за участие в проект на фондация „Четири лапи“: „Децата се учат как да защитават животните“. 

Как инструмента „Спешно екипно събиране“ спаси дете от изоставяне

Според нашия екип най-важното при прилагане на Механизма за противодействие на тормоза и насилието в институциите в системата на предучилищното и училищното образование е адекватната и навременна координация както между специалистите  в училището, така и координацията с екипите на институции и отговорните фактори извън него. Целта при представянето и обсъждането на съответния случай е да се насочи вниманието към онези моменти, които помагат на детето да не отпадне от социалната връзка и да развива своя потенциал.

Поради  този начин на работа стана възможно да бъде разпозната много бързо опасността на дете в риск да бъде изпратено от майката в социален център далеч от града без желание на детето. При отглеждането на децата в това семейство бяха идентифицирани непоносими условия на живот и липса на достатъчно пространство в жилището на семейството, както и неглижирането на базови потребности на детето.Съучениците му страняха от него. Навременната информация, подадена от класния ръководител г-жа Аделина Йорданова към мен и директорите направи възможно бързо осъществяване на срещата с майката и изслушване на нейните мотиви за това нейно решение. Оказа се, че поради съблазнително предложение, намерило почва в нейната внушаемост от представители на екип по проект в друг град тя бе решила, че преместването на детето в място за обучение от интернатен тип ще  реши финансовите проблеми в семейството. На екипната среща бе разпознато нежеланието на детето за това преместване, както и неговия страх да го сподели пред майката. 

     След подадената информация от класния ръководител, се свързах с екипа на съответната организация, за да получа пълна информация за предложението към майката на детето. Оказа се, че предлаганите условия не отговарят на потребностите на момичето. По този повод бе взето решение да бъдат поканени на екипна среща експертите и управителя на ЦОП към „SOS Детски селища“, гр. Перник, които работят на територията на града и към които детето вече беше насочено за работа с психолог. Създаденото до момента партньорство с екипа на услугата направи възможно срещата да бъде осъществена навреме. На нея присъства и майката. Участниците бяха запознати с цялата информация по случая. Всеки бе поканен да изрази своята позиция.

     Междуинституционалната екипна среща направи възможна промяната на решението на майката и детето продължава обучението си в училище. То бива подкрепяно както в обучителния процес, така и чрез допълнително обучение и дарения.

     С какво е ценна тази практика – с това, че финото и ежедневно наблюдение на специалистите направи възможно да се види границата отвъд която майката, която е с ограничен родителски капацитет бе започнала да преминава.Най-опасното в такива решения е, че те стават под формата на действия, които са „за доброто на детето“, докато в душата на самото дете това се разчита като „изоставеност“.

Един от най-ценните инструменти за успешно общуване се оказа и най-естествения  и човешки въпрос. Всеки път, когато влизам в някой клас за работа с децата ги питам: „Как сте днес?“. Резултатът, който се постига можете да виждате всеки ден във вашата практика, ако решите да опитате.

Ако ние следваме детето, ако се опитваме не „да се справим с него”, а да го опознаем, то със сигурност ще ни заведе до себе си.Най сигурният начин за това е изобретенията на децата да бъдат посрещнати от изобретения на екипа.   

 

Изразявам своята най-дълбока благодарност към:

Инж.Калина Христова и целия екип на  Институт по качество в образованието към Фондация "Качество в образованието"  за предоставената ни възможност за участие  в конкурса „Бъдещето започва от днес“ и  Националната практическо – научна конференция  „Управление на риск в образователна среда“

Г-жа Десислава Стефанова – директор,Г-жа Г.Тонева – ЗДУД Г-н Василев – ЗДУД  

Д-р Магдалена Христова – която ми се довери и ме прие на позицията „психолог“ в ДМСГД, гр.Перник и която ме представи за участие в българо – френския проект „Да растеш без родители“, чрез който изградих своите професионални умения.

На г-жа Весела Банова за нейната покана да бъда част от френско-българския проект „Да растеш без родители“ и клиничната френско-българска програма „Детето и неговите симптоми“,  осъществена чрез „Лекари на света“ и Интердисциплинарния  Център за Детето /CIEN/ от Бордо, Франция.

Г-жа Мариана Писарска – Директор на „Дневен център за бездомни деца и младежи“ 16+“, гр.София, за която няма невъзможни неща в подкрепата на бездомните деца и младежи и която въведе спешните екипни срещи на невероятния ни и всеотдаен тогавашен екип. 

Всички деца и родители, които срещам в ежедневната си практика и които са моите истински учители.

С безкрайна признателност и към френските психолози и психоаналитици от„Лекари на света“ и Интердисциплинарния  Център за Детето /CIEN/ от Бордо, Франция. които чрез учението на Жак Лакан ми отвориха сетивата за посрещане и придружаване на различието.

Добрата практика е получила втора награда в конкурса за „УПРАВЛЕНИЕ НА РИСК В ОБРАЗОВАТЕЛНА СРЕДА“ към Фондация „Качество в образованието“ 2018г и е публикуван  в изготвения справочник от материали на Фондацията.Правата принадлежат на автора на текста.