Това не са въпроси към родителите. Младите хора търсят нова информация. Очакват да получат обичайните съвети и отговори от родителите си и затова имат нужда от нова гледна точка, от нов поглед към света.

Обикновено не питат, а провокират. Създават необичайни, дори рискови ситуации, за да разберат какво ще стане, кой как ще реагира. Проверяват какво ще се случи, ако се провалят. Изпитват смесица от любопитство, тръпка от риска и гордост. Обичат да говорят за себе си, да обосновават мнението си (често със странни аргументи) и да спорят.

Очакват коментарите на възрастните, въпреки, че привидно може да ги неглижират или отхвърлят.

Това е лъкатушещият път на познанието, по който младият ум интегрира информация, емоции и опит. Той е уникален, забавен, труден за тийнейджъра и опъващ до краен предел нервите на родителите.

Води до чудесен резултат – тогава, когато с разумна критичност, търпение и обич  вървим заедно.

Весела Огнянова