Повечето хората обичат да говорят – да разказват интересни, весели или трогателни неща, да споделят за себе си. Вероятно днес  говорим повече от всякога – най-вече по телефона. Децата гледат и правят същото. Нали често им казваме „Замълчи, говоря по телефона.“

Проблемът е в слушането. И най-верните неща, изречени с най-точните и силни думи нямат стойност, ако никой не ги изслуша.

Изслушването не е просто да мълчим, докато друг говори. Трябва да спрем, да оставим настрани това, с което умът ни е зает и да обърнем душата си към този, който иска да ни каже нещо. Може то да е важно за нас, може да е важно за него, може да е интересно, може да е безсмислено. Но докато не го изслушаме, няма как да знаем. Понякога имаме нагласата, че ще чуем познати съвети, информация, споделяния. Това подвежда и после казваме „Не обърнах внимание, не забелязах това“.

Изслушването е основата на общуването. Тя се полага най-рано, защото постройката на общуването става крива и нестабилна и се налага да търсим майстори, които да я поправят. Още в ранното детство трябва да се усвоява това умение, за да може детето, а после тийнейджърът да общува добре и да изгради адекватна самооценка и себеувереност.

Весела Огнянова