Те са различни. Подреден систематичен подход, включващ определени ритуали с цел да се предотвратят лоши събития. Крещене, хвърляне, хаотично поведение. Събуждане с вик нощем, отказ да се отделиш от мама, отказ да направиш или да опиташ нещо ново и непознато.

Зависят от характера на детето и от ситуацията. Понякога проявите изчезват и въздъхваме с облекчение, докато разберем, че е възникнало нещо ново.

Страхът е полезен, той ни помага да избегнем много беди. Вреден е когато променя всекидневието и блокира търсенето на нови начини за справяне.

Той е наш приятел, когато правилно го разчетем като сигнал за опасност и мобилизира енергията и креативността. И е наш враг, когато останем в страха и виждаме само него, отказвайки да приемем реалността.

При децата всичко е още по-сложно. Те не познават себе си, не знаят кое тяхно качество може да им помогне. Опитват се да разчетат нашите реакции, за да разберат има ли наистина нещо страшно и какво е то. За съжаление понякога виждат в нашите очи също страх – често страх от страха.

Какво може да се  помогне на детето:

Детето да опознае самото себе си и да знае какво може.

Родителите да знаят как се страхува детето.

Да открием от какво всъщност се страхува.

Да му помогнем да укроти своя страх и да действа по най-добрия начин и съответно да се почувства добре.

10.12.2020 г.                                                                                                        Весела Огнянова