„Трагедията на живота не е в това, че свършва, толкова скоро, а че чакаме толкова дълго, за да го започнем”                Уилям Джеймс  

Живеем в динамично време. Често се случва да имаме много ангажименти, които се налага да свършим за сравнително кратък отрязък от време. В такива моменти се случва да отложим част от нещата, да ги оставим на заден план с мисълта: ”Ще му дойде времето да бъде свършено”.

Какво ни кара да отлагаме нещата във времето?

Ако винаги отлагаме, то тогава какво бихме постигнали и какво бихме изгубили?

Веднъж, след като научим кои са враговете ни, можем да се подготвим да ги посрещнем подобаващо. По същия начин стоят и нещата с отлагането. Щом идентифицираме причините, които ни карат да отлагаме нещата, можем да предприемем необходимите действия, за да спрем или поне ограничим тяхното въздействие. Главното следствие от отлагането е, че чрез него продължаваме да не постигаме поставените си цели, а от там и успеха! Някои от причините, които водят до отлагане са: очакване на подходящия момент, който понякога никога не настъпва; страхът от това да не се провалим- нуждаем се от подкрепа и малко насърчение и отлагаме с очакването тя да се появи. Друга причина се явява нерешителността. Винаги ни връхлита, точно когато сме най-развълнувани да направим нещо, което е готово и ни очаква! Изведнъж блокираме и не можем да решим по какъв начин да продължим.

Да отложиш означава да пренебрегнеш нещо в замяна на друго нещо. Правейки избор, ние показваме своята преценка. Когато липсата на време ни притиска да отложим, идва потиснатостта от несвършеното.

За да избегнем този дискомфорт е необходимо да определим личните си приоритети и да ги степенуваме по важност.

Много от нещата в нашия живот, които отлагаме, не са толкова неприятни след като ги започнем. Трудната част е да преодолеем емоционалната бариера и просто да започнем. Изпълнението на някои задачи отнема по-малко време, отколкото сме загубили, докато чакаме „точния момент“ да ги изпълним. Погрешно е да мислим, че в точния момент ще имаме желание да направим това, което се изисква от нас – това рядко се случва.

Това, което те спира е започването.

Както съществува стрес и дистрес, така и отлагането може да бъде полезно и неполезно. Всичко е въпрос на гледна точка. Стресът се свързва с полезното отлагане, а дистресът – с неполезното отлагане и неполезното не отлагане. Стресът допринася за активността на личността и мобилизацията . Дистресът води до занемаряване на личностното развитие и отговорности и до педантизъм – ставаме крайно взискателни както към себе си така и към другите. Това затруднява комуникацията и взаимоотношенията с околните.

Отлагане в степенуване, в близък план и в добра организация, води до контролиране на задачите - отложени, но изпълнени такива. Отлагане всекидневно и в дългосрочен план води до обезличаване, до ограничаване на личностното развитие, липса на реализация, асоциалност.

И така, отлагаме за кратко с мярка и здрав разум, здравословно, в замяна на лична удовлетвореност, но винаги завършвайки в срок! Ако до този момент сме живели съобразно принципа: „Ще оставя днешната работа за утре!“, това не означава, че задължително да продължаваме така и занапред. Ако държим на себе си, е хубаво да организираме дейностите си, така че да не се налага да отлагаме, каквото и да било.

Времето е ценно и не бива да го пропиляваме напразно като се извиняваме ,че сме изморени, че ни мързи, или че обстоятелствата ни принуждават да не изпълняваме нещата в оказания срок.

Тъй като е трудно да променим вече затвърден навик за целта може да потърсим психологична помощ. Насоките на професионалиста ще ни помогнат не само в това да преосмислим и подредим по важност приоритетите си, но и да се научим да организираме правилно времето в ежедневието си.