Ако досега съм пренебрегвал своите нужди, ако не съм се научил да се вслушвам във вътрешния си глас, ако съм позволил да бъда наранен, то днес си прощавам и продължавам напред. Защото най-хубавото се намира вътре в мен и е въпрос на време да го открия пред себе си!
Напоследък все по-често чуваме израза, че не се обичаме достатъчно. „Кажете ми, как да започна да обичам себе си? “ пише участничка в един психологически форум. Провокирана от дълбочината и нуждата от разбиране на тази тема, реших да напиша тази статия.
Важно е да се спомене, че тук ще говорим за любовта, разглеждана в контекста на себепознанието, самоутвърждаването и развитието, а не в аспекта на нарцисизма. „Фройд поддържа, че себичният човек е нарцистичен, насочил цялата си обич не към другите, а към себе си. Егоизмът и чувството да обичаш себе си далеч не са идентични - те са противоположни“ пише Ерих Фром в своя труд „Изкуството да обичаш“. „Егоистът обича себе си не прекалено много, а прекалено малко, всъщност той се ненавижда, не се интересува от нуждите на другите, нито уважава тяхното достойнство и цялостност, преценява всеки и всичко от гледна точка на своята полза, поначало той не е способен да обича.“
В синтез доброто самочувствие има положителен смисъл, докато нарцисизмът води до нещастие. При нарцисизмът хората се чувстват по-добри от другите, но това съвсем не означава че са непременно щастливи със от себе си и се приемат.
В своя житейски път, често търпим загуби, несгоди и сътресения. В трудностите, след поредица от такива неприятни преживявания може да се поради чувството че се изгубваш. Загубата на себе си, означава, че човек прави твърде голям компромиси по отношение на своята личност. Дали не излизаме от собствения си център, за да доставим удовлетворение на другите, подтискаме ли нуждите си често? Настъпва ли една мъгла на объркване и усещане за загуба на контрол и самообладание?
„Когато животът ти изпрати някоя от своите превратности, помни че то е, за да ти помогне да се разчупиш и цялата любов, сила и възможности, дремещи в теб, да могат да се излеят навън ” казва Робин Шарма.
Нека в следващите редове да разгледаме с какво е свързана обичта към самия себе си.
Осъзнатостта. Нека първо да си отговорим на фундаментални въпроси като: Кой съм аз? Как стоя в света и с другите? Къде се намирам в своето битие? Какъв е моят морал и убеждения? Какви са моите ценности? Какво ми носи радост? Да си осъзнат, означава да се развиваш, да си даваш сметка за случващото се около теб и в теб, да практикуваш самонаблюдение, самоанализ, умение за разчитане и осъзнаване на грешките си, което пък води до промяна на поведението, непрекъснато научаване, дълбока работа със себе си. Не е ли най-прекрасното нещо, което човек може да си подари е да работи върху себе си! Да обичаш себе си, означава да постигнеш онзи вътрешен мир и душевна хармония, да се завърнеш в своя собствен център.
Аз съм тук и имам правото да бъда тук. Аз приемам себе си Трябва да зачиташ своята ценност като неповторима и уникална, заради твоята божествена даденост, твоите скрити или явни таланти, заради доброто ти сърце или комфорта, който можеш да създаваш в общуването с другите. Всички онези добрини, които Бог е вложил в теб, трябва да растат, да се развиват. Всеки има своето място във Вселената, както Слънцето има своя път, така и ти имаш своя път, своята мисия и точно определено място в семейното съзвездие, въпрос на време е да откриеш своето място в света, да работиш и вършиш онова, която те кара да бъде щастлив, онова с което ще служиш на Бога или и другите. Запомни: Има само един теб! Ти си единствен и неповторим!
Вярвай в себе си Задължително условие за пълноценно функциониращия човек е вярата в себе си, в своите възможности и развитие, защото нова, което мислим за себе си, става истина.
Сравнението с другите е излишно Зачитайки и уважавайки своята ценност нямаш нуждата да се поставяш до другите и да търсиш разликите.
Блестим със своята ярка и неповторима светлина, прегърнали своята същност – и цветна и шарена, несъвършена, каквато е присъща за човека. Аз знам кой съм, осъзнавам своите недостатъци, знам къде прекалявам и къде залитам, но това е част от мен и аз се приемам такъв, какъвто съм! И ако някой се опита да те обиди или да те засегне с превъзходство, вече знаейки кой си, ти никога няма да си в състояние да се обидиш, обидата ще мина епокрай теб, но просто няма да може те докосне. Напомняй на себе си: Аз уважавам своите недостатъчни, разпознавам своите възможности и ограничения. Аз съм достоен за обич.
Добрите лични граници Границата представлява линията която разграничава твоята емоционална или лична собственост от това, което принадлежи на някой друг. Границите показват кой съм аз и и кой не съм, с каквото съм съгласен или не съм, какво е това, което обичам и мразя. Границата определя доколко допускам другите да се приближат към мен емоционално и физически, докъде ще ги допусна. Дали мога да кажа „не“, дали мога да кажа „край“ или „стига“, когато някой се опита да навлезе в личното ми пространство. Границите са ключът към запазването на твоята душа в безопасност. Човек, който не може да каже„не“ на друг, който се държи неуважително към него или го използва се отрича от отговорността си да постави граница на лошото, което му се причинява. Добрите граници ти помагат да усетиш колко да дадеш и кога да спреш да даваш.
Баланс между даване и получаване Много хора с проблеми с границите надхвърлят своите граници и не знаят кога да спрат да дават от себе си. Тук ще цитирам Айзък Азимов, който казва: „Можеш да дадеш единствено когато имаш достатъчно. Научих, че няма как да дам, ако нямам. Ако нямам вътрешен мир, няма как да дам разбиране, ако нямам търпение, няма как да дам време, Ако нямам любов към себе си, няма как да дам на другите. Това, искам, да имам за да раздавам!“ Оттук следва, че първо е необходимо да се погрижим за себе си, да дадем на себе си и след това да преженим колко ще отдадем и на другите.
Свободен съм от очакванията на другите В този капан живеят мнозина, обвързани с безброй отговорности, в невидимите нишки на семейните взаимоотношения, натоварили чужди очаквания в собствения си пътен багаж, и поемат по несигурна посока. Аз имам право на моя път.
„Аз съм си аз. А ти си ти.
Аз вървя по пътя си, ти вървиш по своя.
Аз не съм на този свят, за да отговоря на твоите очаквания.
Ти не си на този свят, за да отговориш на моите.
Аз върша моите дела. Ти вършиш твоите.
Ако се срещнем, това е прекрасно,
Ако ли не - нищо не може да се направи.“
Така звучи причутата „гещалтмолитва“ на психоаналитика Фриц Пърлс. В себе си тя съдържа идеята за отличителната граница на човека между себе си и обществото, признава правото на всеки човек да живее собствения си живот, да преследва интересите си и да прави избори без натиск, и без одобрението на някой друг. „Когато постоянно имаме нужда от похвала или окуражаване от страна на другите“, казва той, „те стават наши господари, а ние, нито зависим от себе си, нито вече не сме в състояние да се държим спонтанно и естествено, трябва да планираме или репетираме, всичко, което казваме, да преценяваме ефекта, който ще има върху другия. Да манипулираш средата, чрез игра на роли, за да получаваш подкрепа е признак на невроза и незрялост „казва още Пърлз. „А енергията хвърлена в тази манипулация вече е изхабена и не е на разположение за личностното ни развитие.Би следвало да взаимодействаме с другите, естествено и честно , като сме, това, което сме и ги оставим да бъдат, това, което са.“
Аз имам правото да греша Опитай да погледнеш на неуспеха от друга гледна точка - неуспехът всъщност се опитва да те премести в правилната посока. Съзнателно и внимателно и с уважение приеми онова, което ти се случва, през което преминаваш. Необходими са вяра и смелост, за да приемем трудностите, спънките и мъките в живота, като предизвикателства, чието преодоляване ни прави по-силни, вместо като несправедливо и незаслужено наказание. Твое е правото да се учиш от собствените си грешкикакто се казва в онази стара мъдрост от Конфуции: “Скъпоценният камък не може да се полира без триене, нито човек да се усъвършенства без изпитания” .
Аз съм свободен да се освободя от всички токсини връзки или изчерпващи взаимоотношения отново чрез осъзнаване на страховете и приемане на себе си. Позволи да си заминат от живота ти, хората, които не те подкрепят.
Аз разбирам своите страхове Приеми страхове си като твои приятели, не като твои врагове. Това разтоварва тревожността. Отпусни се свободни и с любов по течението и на живота с доверие в него.
Доверявам се на своята интуиция и я развивам Интуицията е скритият компас вътре в теб. Често се съмняваме в себе си или в решенията, които взимаме, търсим валидация отвън, чакаме някой да поеме отговорност за собственото ни благополучие. Как ще обичаме себе си, ако позволим някой друг да контролира емоциите ни? Позволи си да познаваш себе си - развивай интуицията си.
Поставям себе си на първо място Отнасяй се към себе си като към любим човек. Отнасяй се с уважение и любов към своето тяло. Подари си почивка, когато усетиш преумора, защото заслужаваш. Умееш ли да разчиташ сигналите на тялото си, какво ти казва то? Свикнал ли си да се награждаваш, след като си се справил добре с трудна задача или постижение? Ако не го направиш за себе си, никой друг няма да го стори место теб. Ти си отговорен за своя живот, и ако нещо искаш да се промени, ти трябва да го придвижиш напред, защото най-прекрасното нещо в живота е промяната.
Откритостта към опита присъства като една отличителна черта на пълноценно функциониращата личност според един от най-сериозните автори на хуманистичното направления Карл Роджърс - откритост към онова, което става в теб и около теб. Обикновено сме склонни да структурираме живота и опита си в предварително изградени структури, идеи, очаквания да подхождаме към новите ситуации със стари аршини, знания, нагласи, с готови реакции. Човек трябва да е готов да изследва различните страни на своя опит и да е готов да посреща противоречивите му страни.
Уча се да не отлагам себе си, уча се да живея тук и сега Вниманието ми е насочено към настоящия момент, свободен съм от гласовете на миналото и притесненията и очакванията за бъдещето. Всичко, което желая мога и имам силата да започна в този настоящ момент. Живея изцяло в този момент от съществуването си.
Аз имам право на своите чувства Изразявай емоциите си свободно. Приемай ги като дарове, те са в нас, за да можем да разтоварим болката, те съдържат важни послания. Не бива да ги отхвърляме, а да ги поканим на масата, да разберем, защо са тук, искат да ни кажат какво трябва да научим за себе си чрез тях. Мнозина се стремят да заобикалят и да не признават пред себе си, че са тъжни или наранени, че страдат, защото отзад стои страхът, че околните могат да ги сметнат за слаби, страхливи, недостойни, малки. Научи повече за себе си, научи за страховете си, за своите негативни вярвания. Например: Какво правя или какво мисля, което ми носи болезнени емоции или тревожност, срам, вина, ревност, гняв. Позволи на отговора да изникне. Понякога едно чувство за вина може да те владее изцяло и да задържа и спъва развитото ти, движението ти напред, да ти попречи да се самоактуализираш.
Позволявам си да поискам помощ „Поискай и ще ти се даде“ се казва в Библията. Не забравяй, че по света има хиляди хора, обучени професионално да помагат в ситуации, в които други имат нужда от подкрепа.
Умея да задавам реалистични цели очаквания към себе си Това се отнася до разграничаване на здравословния стремеж към саморазвитие, заложен изначално в личността от излишната самокритичност и перфекционизма, който представлява натраплив стремеж към съвършенство и чийто основен мотиватор, не е любовта, а противоположното - всъщност е страхът!
Развивай творчество в себе си Творчеството е плода на стремежа към развитие в човека, устрема да реализира себе си, да прояви своите възможности. Този стремеж стои скрит във всеки индивид и очаква само подходящите условия за освобождение и проявление.
Благодарност Преди да се разделиш с всичко негативно, което не ти носи удовлетворение в живота ти първо му благодари, задай си въпроса: Какво ми даде то, на какво ме научи?. Само по този начин ще успееш да загърбиш старото и да погледнеш напред в нова посока.
Поемам отговорността за собственото си благополучие Възприемам като отговорност да пазя душата си и да пестя енергията си. Това означава да се стремиш да поддържаш доброто настроение, позитивните вибрации, да даваш храна на душата си, да култивираш вяра в собствената себестойност, да видиш себе си в цялост. За да увеличиш постиженията си полагай усиля всеки ден.
„Човекът, който движи планина, започва като отнася малки камъчета“ Конфиции
Да откриеш твоята ценност е едно голямо предизвикателство. Пътят през, който се учим представлява едно преживяване, от това не можем да се лишим. Сюзън Тейлър също подчертава, че когато започнеш да обичаш себе си, всички ще искат да бъдат около теб, защото с теб се нещо чудесно.
Ти, както и всеки друг на планетата, заслужаваш своята собствена обич. Защото само човек намерил себе си е открил най-голямото богатство. Да търсиш път към себе си, означава да се стремиш към най-висшата ценност. Да живееш смислено, да успяваш, и да обичаш! Животът е наистина щедър, за онези, които следват личната си легенда.
А сега, след като си подари да прочетеш тези редове, кое е първото нещо, което ще направиш за себе си?
