Социалните психолози определят агресията като поведение, което има за цел да навреди на друг индивид, който не желае да бъде наранен .
Агресията при децата е често срещана в наши дни – в детската градина, в училище, на детската площадка, в ресторанта и дори вкъщи. Изразява се под формата на удари,крещене, обиди, тръшкане, тропане с крак, късане , чупене или хвърляне на предмети. Много често децата, които проявяват агресия, се разстройват лесно, посягат или удрят силно, викат, не спазват и минимални правила в обществото или вкъщи.
Агресията при децата може да бъде симптом за много различни проблеми. Това е така, защото агресивното поведение е отзвук на някакъв проблем, с който детето не може да се справи. Това поведение може да бъде както защитно, така и искащо да покаже (изкрещи) нещо в социума. Много често например, детето може да бъде агресивно, когато не знае как да се защити в ситуация, в която се чувства нападнато, безпомощно или недостатъчно силно. С една дума, за агресивното поведение, винаги има причина.
Причините за агресията при децата могат да бъдат:
Поведенчески проблем:
Ако детето страда от физическо заболяване;
Ако детето е с диагноза Аутизъм, ДЦП или Умствена изостаналост.
Трудности в адаптацията:
Преместване в ново жилище;
Преместване в ново учебно заведение;
Научава за болест или състояние, което може да промени живота на детето.
Емоционални проблеми:
Ниска самооценка;
Страхове;
Неспособност да се справи с дадена задача;
При възпитателен метод, който е научил детето на определено поведение, несработващо на места извън дома.
Проблеми в комуникацията:
Когато детето няма стратегии за справяне в дадена ситуация, вижда агресията като метод за справяне;
Когато не може да се изрази ( заради артикулационен проблем, Аутизъм и др.).
Агресия, предизвикана от агресия:
Детето като жертва или свидетел на агресия в семейството;
От видео или компютърни игри;
Агресия от телевизията;
Агресията като заучен (модерен) модел от детската гадина или училище.
Други причини:
Когато не са задоволени базовите потребности – храна, вода, сън, топлина;
Когато не може да приеме дадена ситуация;
Ако страда от зависимост , например към мобилно устройство , компютър и др. и то бъде отнето.
При раздяла със значим човек.
ВАЖНО! Съществува агресия, която е насочена навътре - автоагресията. Това е тип агресия, която детето упражнява върху себе си, когато е в състояние на афект. Причините могат да бъдат същите, но тогава наблюдаваме по-различен тип на емоционалност при детето. Моделът на възпитание също е от съществена роля, както и травмите (прекъснатите потребности) от ранното детство.
Ето едни от най-често срещаните последици от агресивното поведение:
Изключване от училищното заведение.
Детето може да остане без социални контакти.
Агресивното поведение да нарасне в дезадаптивно поведение, в девиантно или деликвенто поведение.
Може да доведе до физически последици за агресора или жертвата.
Често детето се провокира от един и същи стимул. Тогава родителят лесно разбира от какво се ядосва рожбата му. Понякога обаче стимулите могат да бъдат повече и причината за агресията да се крие зад повече от един проблем. Когато това се случи е добре да се обърнем към специалист, който да ни помогне да анализираме проблема и да намерим правилните начини за справянето с него.