Когато едно дете се учи на самостоятелност, то овладява различни стратегии за справяне в житейски ситуации, развива интелект и самоувереност. За да се научи да бъде самостоятелно, то се нуждае от любов, доверие, искреност. Когато детето се научи да бъде самостоятелно вкъщи, това му дава увереност да бъде такова и навън. Много учени, като психоаналитикът Франсоаз Долто, твърдят, че всяко дете навършило 3 години, може все по-добре да се справя самостоятелно: обличане - събличане, ходене до тоалетна, миене на зъби, сервиране – отсервиране. Един малчуган на 3–4г., дори може да се справи с рязане с ножица, стига родителите да са около него и да са се погрижили за безопасността му. С годините на израстване (с напредване на възрастта), учим детето на все повече дейности, които да върши само; отговорности, които може да поема (съответстващи на неговото индивидуално развитие).
При отглеждането на едно дете, можем да забележим, че всяко семейство има различни начини на възпитание. Тези начини се обличат в родителски стилове. (Те съответстват на конкретни родителски стилове). Всеки от тях, поражда различни убеждения у децата. Но всеки стил носи определени резултати върху сформирането на личността на детето.
Някои от основните родителски стилове са:
Авторитарен
Авторитетен (авторитетен, но демократичен)
Либерален
Индифeрентен (хаотичен)
Свръхпротективен родителски стил
Традиционен стил.

Ето някои интересни и лесни начини за  постигнане на забележителни резултати:

1. Избягване на реплики, които обезсърчават
Винаги е важна градивната критика и способността на родителя да каже на рожбата си, когато вижда, че греши. Но начинът, по който се случва това, не бива да е обезсърчаващ. Изрази от типа „все се проваляш”, „непрестанно ме ядосваш”, „не те бива достатъчно” не карат детето да се чувства по-мотивирано, напротив – имат точно обратния ефект.

2. Грешките не са провали
Да погледнем на грешките като на опит. Действително не можем да знаем всичко. Когато опитваме нещо, нормално е да не го правим по най-правилния начин. Нека покажем на детето как се прави. Ако пък е свързано с „беля“ - детето от невнимание е счупило нещо, нека поеме отговорност за действията си – нека помогне с почистването, събирането или избърсването.
Майка на 3,9 г. момче : „Детето тръгва да се облича само и ме пита: „ Мамо, така ли“ , аз му казвам: „Не е така, но ще ти покажа как“. Или ако иска сам, без да пипам, само показвам и му помагам с думи. Той е много радостен. Харесва му.“

3. Похвали, а не суперлативи
Изрази като „Ти си най-добрият!“, „На мама принца!“, „Ти можеш всичко!“, поставят детето в нереалистично очакване за себе си. Не всеки човек може да е най-добър във всичко.

4. Насърчаваме и напътстваме, но не притискаме
Съветите и напътствията от страна на родителя са важни, но не бива да възприемаме себе си като този, който трябва да взима решенията и да контролира. Ако твърде много притискаме детето или изискваме да постъпи така, както му казваме, има два сценария – или да започне да прави обратното напук, или да се стигне до липса на самостоятелност.

5.Да изразим обичта си
За да имаме у дома усмихнато, уверено и способно на самостоятелност дете, не забравяме да го накараме да се чувства обичано. Родителската любов е важна крачка към създаването на здравословно самочувствие у децата и е важно тя да бъде изразена, както с думи, така и с действия.

6. Да дадем „въздух”
„Ако правиш всичко вместо някой, му отнемаш възможността и удовлетворението от развитието, а така – и жизнената енергия.” – това правило важи в най-голяма степен при отглеждането на деца. Прекаленото обгрижване и нежеланието на родителите да дадат въздух и пространство на своите малки наследници, води до това, че след време детето не се е научило на основни житейски уроци и не притежава нужната самостоятелност. Нека детето да сгреши, нека да изрази себе си, нека опита. Когато греши, помагаме.

7. Делегиране на права и отговорности
Когато има поставени правила, детето се чувства по-спокойно. Правата също са важни за едно дете, тъй като така се научава да поема и отговорност за избора си. Всеки избор има последици, било то положителни за даден индивид или не. Когато имаме свобода да изберем, ние се учим от последиците на избора си.

8. Очакванията
Ако очакванията към едно дете са прекалено завишени, то няма да може да ги покрие за определен период и ще се чувства потиснато. Ако постоянно изискваме от малчугана и не сме доволни от резултата, а искаме още и още, това дете ще порасне като възрастен, който никога няма да почувства удовлетворение от работата си. Препоръчително е да се научим да казваме сами на себе си „Браво!“ и да се награждаваме. Това ще ни стимулира да се развиваме.

Това са само някои от методите, които можем да използваме. Разбира се, няма универсални подходи, но нека да не забравяме най-важното: Какъвто и метод да използвате винаги помнете, че това което правите трябва да е в полза на положителното развитие на детето. И последно, правете всичко с любов!