Пренасянето на училищното образование вкъщи, затварянето на градини и ясли, изолацията от роднини и приятели, и не на последно място – страхът от невидимата опасност, са само част от предизвикателствата, пред които бяха изправени децата и младежите.

Кога ще се върнем в училище? Ще можем ли да ходим на почивка през лятото? Кога ще можем отново да се срещнем с бабите и дядовците си? Колко дълго ще продължи ситуацията с коронавируса? ... Това са само някои от въпросите, които децата задават към нас – възрастните. Ето защо, докато изготвяме плановете си за възстановяване, е много важно да се съобразяваме с нуждите и правата на децата ни, както и да отдадем заслуженото внимание на тяхното мнение и притеснения.

С бавното завръщане към по-нормален ритъм на живот идва и моментът да се запитаме:

Какви са емоциите, нуждите и мислите на най-малките представители на нашето общество?

Успяхме ли като родители и възрастни хора, да се погрижим за защитата на най-добрия интерес на децата, както и за това питанията и вълненията им да получат адекватен отговор?

Какво можем да направим оттук нататък, за да съдействаме на децата в справянето с последиците от кризата?

На въпроса: Дали да говорим с децата за COVID-19? Отговорът е въпросът:

КАК ДА ГОВОРИМ С ДЕЦАТА ЗА COVID-19!

Децата са много наблюдателни, любопитни и задават трудни за отговор въпроси. Много естествено е да искаме да ги предпазим, като им спестим всичко неприятно, произтичащо от настоящата ситуация, но истината е, че това е нелека задача. Те ни виждат и чуват какво говорим и как реагираме, следят и другите членове на семейството за изказвания и реакции, гледат по-възрастните, за да разберат какво се случва, говорят помежду си, обсъждат наблюденията си.

Важно е да говорите открито и честно с децата си.

Отвореността и споделянето на информация може да намали създадените в тях безпокойство и объркване и да промени погрешните разбирания. Децата имат силно развито въображение, което може да провокира и ненужно безпокойство в моменти на стрес. Те неминуемо по някакъв начин са чули за коронавирус и в някаква степен дори страдат от рязко наложените промени около тях, като например необходимостта да носят маски за лице навън, да внимават какво пипат и да не се докосват по лицето преди да са измили ръцете си. Допълнителнни източници на дискомфорт, с които те за първи път се сблъскват, са домашната форма на обучение; ограниченият контакт с приятели; неяснотата кога ще могат да се върнат обратно в класната стая и дали решението за „отпускане на мерките“ няма да е за кратко; какъв ще е ритъмът на „можем да отидем на сладкарница“ и „оставаме вътре до следващото намаляване на забраните“. Старата конкуренция за телевизионния екран сега е изместена с досадата от уроците пред екрана на лаптопа и копнежа по играта в парка.

Като родител Вие сте най-добрият източник на информация и успокоение.

Създавайте и поддържайте психологически здравословна среда, за да се чувстват децата Ви комфортно да споделят за коронавирус, за безпокойствата си от чутото наоколо, за променените на плановете в игрите с приятели, за верните и неверните твърдения по темата.

От ключово значение е да се опитате да намерите здравословен баланс между конкретната информация и адекватното поднасяне за възрастта им::

Отговаряйте на въпросите им открито, без да ги затрупвате с твърде много информация и без да ги плашите.

Не рисувайте неясни и мрачни картини на бъдещето.

Предоставяйте решения след всяко ограничение, за да може детето да си представи по-ясно картината, без да преживява тревога и безпокойство от нея.

Ориентирането в неизвестното ще му помогне да генерира идеи и негови лични стратегии за справяне с ежедневните нови правила, улесняващи адаптацията му.

Разберете как се чувства детето ви.

Децата могат да имат широк спектър от емоционални отговори и реакции, някои от тях може да са много притеснени или тревожни, а други да си мислят, че това не е голяма работа и е супер, че не ходят на училище. И в двата случая е ценно да знаете как те се чувстват относно промените в ежедневието им. Следвайте гъвкаво децата си. Някои деца може да искат да прекарат много време в разговори, а други да не изглеждат заинтересовани или да не задават много въпроси. И двата варианта са ОК.

На чаша чай разговорите винаги са по-приятни, а и отпускащи, провокиращи към взаимност и споделяне.

Осигурете както комфорт, така и честност. Съсредоточете се върху това да помогнете на детето си да се чувства в безопасност, но бъдете искрени. Не предлагайте повече подробности, отколкото Вашето дете се интересува. Например, ако децата питат за затварянето на магазините, адресирайте техните въпроси. Разберете какво точно им е нужно, от кой магазин, за какво си мислят. Много е възможно да успеете да осигурите търсеното нещо и затворените магазини да не са вече проблемна тема, носеща чувството за ограничение. В случай че темата не се появи, по-добре да не я повдигаме. Същото се отнася и за всички други „особени“ въпроси и теми.

Твърде много статистика за смъртни случаи от новинарските емисии правят обичайното време за вечеря на семейството пред телевизора всичко друго, но не и добра идея.

Не им претоварвайте слуха и не насищайте страховете с поредната новинарска емисия.

Изгасете телевизора. Изгледайте новините след като сложите децата да спят.

Ако все пак се случва децата ви да са изложени на новинарските емисии, гледайте ги заедно с тях, за да можете да филтрирате и интерпретирате това, което чуват.

Искате да сте сигурни, че децата ви получават коректна информация - и искате те да я чуят от вас.

Първо разберете какво вече знае Вашето дете. Задавайте въпроси, съобразени с възрастта на детето. По-големите може да попитате: „Какво мислиш за коронавируса? Какви въпроси имаш?“ На по-малките бихте могли да кажете: "Имаш ли въпроси за вируса, за който всички говорят наоколо?" Това Ви дава възможността да разберете какво знаят деца, а също и дали чуват грешна информация, дали разбират погрешно това, което чуват.

Питайте ги още:

Как се чувстваш, когато чуваш хората наоколо постоянно да говорят за коронавирус?

Как се чувстваш, когато не можеш да виждаш приятелите си, както преди го правеше?

Как се чувстваш, когато виждаш други да носят маски, когато трябва ти да носиш маска?

Как се чувстваш когато ние постоянно ти повтаряме: Изми ли си ръцете? Не се докосвай по лицето?

Какво мислиш за ученето вкъщи? Как се чувстваше през този период?

Има ли нещо, за което се тревожиш и не сме говорили за него?

Какво ти хрумва, като си мислиш за трудностите и ограниченията по време на коронавирус?

Нарисувай идеите си какво би правил ако не бяха ограниченията.

Ако детето ви пита за нещо и не знаете отговора, бъдете откровени, използвайте въпроса като шанс да разберете заедно. Говорете спокойно и успокояващо за тях. Обяснете, че повечето хора, които се разболяват, чувстват вируса като настинка или грип. Децата усещат, когато родителите се притесняват, затова, когато говорите за корона вирус и новините по тази тема, използвайте спокоен глас и се опитайте да не изглеждате разстроени, изплашени, или плашещи за тях. За малките деца е добре да знаят, че болниците и лекарите са готови да лекуват хора, които се разболяват, а по-големите може да информирате, че учените работят за разработването на ваксина.

Осигурете на децата пространство да споделят страховете си.

Естествено е децата да се притесняват: „Мога ли да се разболея? Може ли да ми се случи това?“ Практично успокойте детето си, че децата изглежда не се разболяват като възрастни, а и ако спазват мерките за хигиена, това много трудно ще се случи. За по-малките, подкрепете обясненията си през образователни книжки за оцветяване – така с лекота могат да четат за коронавируса и как да се предпазваме, да се занимават и в същото време да тренират фината моторика на пръстчетата си за писане.

Помогнете на децата да се чувстват в контрол.

Създайте и нови ритуали за това – достатъчно сън и миенето на ръцете им могат да помогнат да останат здрави. Бъдете модел за подражание и нека децата Ви виждат да миете ръцете си често!

С най-малките деца играйте!

Какъвто и да е стилът ви на възпитание и комуникация с децата ви, дори да говорите с тях „като с възрастни“, както някои родители избират, не забравяйте, че играта е техният език. Играта позволява емоционална изява и насърчава детското развитие. За по-малките деца с по-слаби езикови умения играта е от съществено значение за комуникацията със света, изразяване и цялостно справяне не само с тази, а с всякакви трудни ситуации в ежедневието им.
Използвайте подходящи за тях начини да направите миенето на ръце забавно, пейте любима песен за 20 секунди, изработете си модел от поредица думи и жестове за всичките неприятно повтарящи се ритуали по поддържане на хигиената, импровизирайте и играйте. Нека децата да са заети постоянно с нещо.

Тийнейджърите слушайте!

Може би сте забелязали, че тийнейджърът Ви не приема сериозно коронавируса? Характерното за тази възраст разграничаване от другите, стремежа към уникална идентичност и различна лична позиция може да доведе до усещането за непобедимост и недосегаемост, до увереността, че рисковете от непредпазливото социално общуване не се отнасят за тях или тяхната възрастова група. Няма две мнения, че това е интересният етап от живота, в който децата Ви искат да бъдат третирани като възрастни и именно затова ще ви е трудно да им казвате или „диктувате“ какво да правят. Слушайте какво казват, какво говорят помежду си, какво е отношението им към настоящата ситуация. Опитайте да се поставите на тяхно място и да разберете какво мислят, какви са безпокойствата им, за да Ви допуснат истински в техния свят. Също така тийнейджърът е склонен да бъде провокиран да опитва нови неща и затова интересните и разчупени идеи вероятно ще свършат по-добра работа в трудните моменти на ограничения.

Ето някои идеи:

Защо не обяд в конкретен час с приятели пред екрана?

Организирайте симултантно гледане на подходящ филм с техните приятели и фасилитирайте дискусията след това (същото се отнася за виртуални картинни галерии и музеи; участието в онлайн тренинги и дискусии по актуални теми).

Провокирайте ги към свирене на инструмент или слушане на нов за тях стил музика. С подходящо подбрана селекция от парчета музикотерапевтично ще снижите тревожността и напрежението.

Разбира се, че и тийнеджърът обича да играе: провокирайте ги да измислят правила за хигиената вкъщи и разбира се, да следят за спазването им от по-малките и по-големите в семейството.

С грижа за баба и дядо от разстояние турнирите по судоку или Стани богат въпроси носят хубавото усещане за социален контакт и удовлетвореност и за двете страни. Децата и тийнейджърите често се притесняват повече за семейството и приятелите, отколкото за себе си. Например, ако чуят, че по-възрастните хора са по-склонни да боледуват сериозно, може да се притесняват за бабите и дядовците си. Честите обаждания или видео чат с по-възрастни роднини може да им помогне да се почувстват спокойни за близките си.

Направете седмични номинации за невероятна вечер за всички членове на семейството, например включваща подредена маса за вечеря + тематичен филм.

И ако с по-малките трябва да импровизирате и да играете, с тийнейджърите бъдете креативни към провокирането на тяхното участие в семейния живот и принос към него. Нека Вашите деца знаят, че е нормално понякога да се чувстват стресирани. За всички е така! Разпознаването на тези емоции и управлението им помага за изграждането на емоционалната устойчивост.

Весна Ненчева

Дипломиран психолог, коуч и преподавател по психология

*В статията са използвани източници - виж списъка.