Имаме съвпадение на две кризи, в различен етап от своето развитие, които неминуемо променят контекста, в който живеем.
Виждайки по новините какво се случва, много родители и учители, както и всички, които работят с деца, естествено си задават въпроса как е най-добре да постъпят в тази напрегната ситуация.
Да отбягваме коментарите и разговорите едва ли е добър избор. Игнорирането, избягването не е работеща стратегия при положение, че информацията е навсякъде из социалните мрежи, коментира се във всеки телевизионен канал и всяка друга медия. И младите хора попиват и питат.
Както по-малките деца, така и тийнеджърите, преживяват случващото се с повишена тревожност, което може да доведе до различни реакции, някои изразени чрез телесни симптоми, други, свързани с агресивни или депресивни състояния. Може ли възрастните да помогнат в тази ситуация и как?
Предлагаме няколко съвета и стратегии, които биха били полезни.
1. Слушайте и дайте пространство на децата/учениците да питат.
Както споменахме има много информация и коментари във всякакви канали за осведомяване. В този поток всеки би се объркал, а за младите хора това е още по-характерно, предвид ограничения им опит за „филтриране и дезинфекциране“ на информацията и липсата на умения за критично мислене.
Дайте трибуна на техните възприятия за случващото се, изслушайте ги внимателно, защото картината, която те имат за ситуацията може да е много различна от вашата. Тя може да е много стряскаща за младежите, които гледат снимки, видеа и коментари в различните медии.
Дайте пространство за изразяване на техните мисли, представи и фантазии по отношение на войната, защото споделянето и разбирането са ключ към намаляването на тревожността. Игнорирането и избягването на горещата тема спомага децата да се чувстват сами, уплашени и безпомощни. Това може да повлияе на психичното им здраве и функциониране.
Чуйте въпросите им и се опитайте да отговорите честно. Съобразете думите си с възрастта на детето, дайте му примери, близки до неговия свят.
2. Подбирайте думите си внимателно и не използвайте категоричните квалификации. Избягвайте да описвате катастрофични и заплашителни картини за бъдещето. В посланията е добре да се прави разлика и да се подчертава, че хората, преживяващи войната са заплашени и в опасност, но това не се отнася за техния живот в дома и ежедневието им.
Честно споделете, че е трудно да се живее, когато всичко е неопределено и има много неизвестни, но вие като родители правите всичко за да осигурите безопасност в битието.В ситуация на война истината е първата жертва и всеки народ се състои от различни хора, което означава, че не следва да се обобщава. Би могло да се каже, че отношенията между хората са твърде сложни и объркани понякога дори на ниво семейство, което е още по-валидно на ниво групи и държави.
Последното означава да не бързаме с изводите и да не заклеймяваме и мразим. В ситуация като сегашната, най-добрата стратегия е да се обърнем към общочовешкото и валидното за всяко живо същество. Може би е добре да се поговори за това какво е войната, какво се случва по време на война, кой губи и печели от войните, но без да се дават категорични оценки на конкретната такава.
Полезно е разговорите да вървят в посока на това да се определя войната като нещо извънредно и нежелано като решение за даден проблем. Тук може да се дадат много примери от ежедневния живот на децата, които доказват, че агресията и насилието не решават проблемите, а създават нови и носят страдание на всички, включени в ситуацията.
3. Добре е децата и младежите да бъдат насърчавани да споделят собствените си емоции, чувства, страхове и преживявания за актуалната ситуация, без те да бъдат „редактирани“ и оценявани. Утвърдете случващото се в техния вътрешен свят без съдене и честно! Осъзнайте и вашия собствен емоционален отговор и бъдете откровени в споделянето му.
Честният и сърдечен разговор, който да не е многословен и натоварен с много информация, създава усещане за подкрепа и разбиране. Това е особено нужно за подрастващите, но и за техните родители и учители.
Чрез споделянето се намалява напрежението и стресът, породени от многото и различни интерпретации в медиите и семейния кръг. Възрастните трябва да създадат пространство за емоционално вентилиране. Това означава да се погрижим да има такива моменти, в които всеки е свободен, без страх, спокойно да сподели поне част от вътрешната си реалност в тези критични времена.
4. Създайте стабилност у дома и по възможност в институцията, защото това създава условия за по-леко преминаване през турболенциите на кризата. Организирайте и „дръжте контрола“ в дома, като правите обичайните неща и не се отказвайте от живота си, такъв какъвто е бил преди кризата.Това дава чувство за сигурност и поддържа ресурсите за справяне с трудни ситуации.
Подкрепете децата и младежите да правят колкото е възможно повече от обичайните неща- разходки, спорт, срещи с приятели, забавления и др. Не се тревожете и ако изглеждат безучастни-това е естествена защитна реакция за някои в ситуация на криза. Дайте възможност на младежите „да участват“ колкото и когато пожелаят.
Помогнете им да „сортират“ и разберат информацията и фактите, с които може да дойдат при вас без да ги отричате категорично. Опитайте се да управлявате и собствените си чувства. Ако вие непрекъснато гледате новините и търсите все повече информация, ако пред възрастни споделяте страховете си, то вашия тийнейджър ще се разтревожи в много по-голяма степен. Пред вид възрастовата динамика понякога младежите застават на противоположна на родителите позиция. (Много от вас са преживявали това отношение и преди кризата). В този случай не се гневете, не отричайте, а попитайте „Къде научи това?“ „Разкажи ми повече за това…“
В настоящата ситуация, която съвпада и със здравната криза, много хора са по-чувствителни и реактивни повече от обикновено. Това е още по-характерно за тийнейджърите, което предполага е да им дадем възможност да изразят в безопасната среда на дома своите виждания без да бъдат критикувани. Можете да ги разберете, което не значи изцяло да приемете всичко. В тази ситуация война и вкъщи е лоша идея! Чрез разбиране и търпение се достига до повече спокойствие.
5. Уверете младежите, че възрастните по цял свят правят усилия да се решат проблемите, да се спре войната и да се премине през кризата. В тази връзка може да им дадете практически съвет как те могат да помогнат - с участие в някакви доброволчески акции, със събиране на дрехи, храни, с рисунки и всичко, което е посилно за съответната възрастова група. Грижата за другия, помощта за страдащия носи усещане за свързаност и премахва чувството за безпомощност и липса на контрол.
Емпатията към жертвите обаче, трябва да е съобразена с личните граници и възможности на помагащия. Важна за всички е идеята да се погрижим за себе си, за да сме полезни и на страдащите.
В тези трудни времена, родители и учители, е добре да демонстрираме по най-добрия начин способността да се живее с чувството за несигурност в една непредвидима и сложна ситуация.
Всъщност, младите се учат най-много от това, което показваме, а не толкова от това, което казваме.
Отговорността на възрастните в този момент е най-голяма и е признак на смелост и зрялост да я поемем.
