Всички знаем какъв е етикетът за обличане на бизнес среща, но знаем ли как да се държим? Във втората част от поредицата ни ще разгледаме именно това - как да комуникираме ефективно, не само говорейки, но и използвайки вербалните си сигнали за наше благо в една формална обстановка.

Как да застанем?

Важни са стойката и израза на лицето. Задължително трябва да стоим изправени. Лицето ни трябва да излъчва ентусиазъм, за нищо на света не бива да показваме непукизъм и враждебност. Очния контакт е от голямо значение, той трябва да се запази - без да се гледаме втренчено със събеседника си. Изследванията доказват, че в типични разговор между двама души, хора се гледат 61% от времето, а погледът се среща 31% във времето. Погледът е огледало на емоционалните състояния, а избягването на очен контакт се тълкува като неискреност и стремеж да бъде скрито нещо. Друга част от лицето, която е и своеобразния начин за изразяване, е устата. Тя съдържа цял един свят от характери. Устните трябва да бъдат стиснати без да са изкривени. Чрез мимика на устата могат да бъдат изразени душевни и интелектуални състояния, свързани с усмивката, плача и страха.

Какво да не правим?

Всеки човек има своите вредни навици, но в подобна формална обстановка от нас се изисква да контролираме тези поведения. Най-честите вредни навици са: гризането на химикалката, хапането на ноктите, въртенето на верижка около показалеца, опипването на различни части от тялото и т.н. За да се създаде добро впечатление, препоръчваме да се въздържа от използването им.

Да разтълкуваме поведението на другите.

За да бъде комуникацията ни максимално ефективна, трябва освен да слушаме, и да забелязваме поведението на събеседниците си. Ето няколко любопитни примера:

1. Сваляне на сакото по време на преговори може да означава, че бизнесменът е готов да се бори за това което иска. Разбира се, може просто да значи, че му е станало горещо, но не бива да пренебрегваме и вроденият импулс да се събличаме, когато сме враждебно настроени. Колкото и куриозно да звучи на пръв поглед, това е илюстрирано най-добре в ситуациите на физическа разправа. Тогава се събличаме, за да премахнем всичко, което ни пречи и може да бъде дръпнато от противника и използвано срещу нас. 

2. Сваляне на очилата и разтъркване на очите свидетелства, че човекът е недоволен от деловите партньори, с които разговаря. Разбира се, може да има и много по-просто обяснение, като това че човек го болят очите, но не бива да пренебрегваме факта, че това поведение е белег на неефективно слушане.

3. Да погледне часовника си по правило означава, че иска срещата да приключи. Това правило не бива да бъде пренебрегвано, защото е важна част от етиката в много направления. То показва, че имате нещо друго наум, което е по-важно за вас.

4. Едно почесване се тълкува като скептично отношение към казаното. На всеки може да се случи да изпита първичното желание просто да се почеше. Но как бихте се почувствали ако това се случи непосредствено след като сте споделили вашата идея, изпълнени с ентусиазъм, и молите отсрещния за неговото мнение?

Усмивката и смехът.

Чрез човешки глас също могат да се предадат, настроения и изрази, и то не само чрез речевата функция.От значение е жестикулацията на гласа - удължаването на дадена гласна често говори повече от самите думи. В тясна връзка с гласа е и смехът, който често разкрива истинската същност на човека. Има различни видове смях: весел, подигравателен, язвителен или надменен. Най-показателна е човешката усмивка, защото тя допълва емоционалното състояние на хората, изразявайки интерес, добронамереност или съчувствие.

Културните различния

При зрителния контакт също се наблюдават културни различия по отношение на етикета. Южно-европейците по-често и по-продължително гледат другия в очите, докато японците, например, съсредоточават погледа си  по-скоро по шията. Според нашата култура честността изисква да гледаме събеседника си право в очите, докато при други култури това се смята за наглост. 

Лицето, погледът, гласът на човека начин на общуване, а жестовете на тялото ни са на път към другия -и представляват изразяване на душата и същността на човек. В лицето му са съсредоточени едни от най-високите ценности, то е огледало за идентичност и индивидуалност. Понякога лицето на другия създава някакво чувство, породено от първото впечатление, от което не винаги лесно можем да се отърсим, независимо дали става дума за симпатия или недоверие. За това е важно да се научим да боравим умело както с думите си, така и с невербалното си поведение, за да вдъхнем доверие на човекът отсреща и да презентираме себе си като истински професионалист.