Проявата на алекситимични черти често бива пренебрегвана, но истината е, че тя може да афектира цялостния живот на индивида. Терминът алекситимия (от гръцките: a-не; lexis-думи; thymos-чувства, душа), в буквален превод означава: „липса на думи за емоция“ (Sifneos, 1973).
Въпросът: “Как се чувстваш?”
Това, на пръв поглед, е един изключително лесен и познат за нас въпрос, на който сме свикнали да отговаряме в ежедневието си. Но истината е, че хората, проявяващи алекситимични черти, често не успяват да намерят подходящите думи, с които да опишат какво изпитват. Те не могат да направят обвържат физиологичните промени, съпровождащи дадена емоция, с това, което чувстват. Или поне не така, както повечето хора осъзнават защо лицето им се зачервява, когато изпитват срам.
“Представи си, че..”
Всички познаваме тези малки и кратки упражнения за фантазиране. Особено при децата, когато мечтаят какви ще бъдат, когато пораснат. Те често си представят как щастливо танцуват в дворец като любимата си принцеса, или как се чувстват горди от това, че са пилоти на цял масивен самолет. Но подобни фантазии доголяма степен отсъстват от живота на хората с алекситимия, защото те се затрудняват да си представят дадена емоция.
Външно ориентирано мислене.
Дотук изредените затруднения довеждат и до 4-тият елемент от конструкта на алекситимията - външно ориентираното мислене. Хората с алекситимия често изграждат навика да избягват ситуации, които им пораждат стрес, поради тяхната неспособност да осъзнават и вербализират емоциите си. Но за жалост, пред нас не винаги стои изборът да избегнем дадена ситуация.
И това афектира цялостният им живот.
Проявленията на алекситимията нерядко водят до дистанцирано поведение. Без дори да бъде осъзнато, хората с алекситимия започват да се отчуждават от близките си, защото тези затруднения ги потискат. Но истината е, че те не са сами в борбата си и не бива да оставят тя да контролира цялостния им живот.
Ако усещате подобни затруднения, не се колебайте да потърсите специализирана помощ от психотерапевт К. Лазарова. Защото заедно сме по-силни в борбата си!
