Зависимости – хазарт, алкохол и наркотици

Зависимости – хазарт, алкохол и наркотици

 

Доколкото всяка зависимост е обусловена от емоционални липси и травматични преживявания в най-ранна възраст, хазартната намира началото си в юношеско-младежката възраст между 15 и 29 години. Това е периодът на опознаване на света извън семейството, засилване на рисковото поведение, както и търсене на вълнуващи преживявания в съответствие с хормоналните промени. Тази зависимост обаче се развива по-бавно във времето от останалите. Нейният пик би могъл да се прояви в зряла възраст, след травматично житейско събитие.

Какво води до подобна зависимост?

Необходимостта от интензивни преживявания, от бягство от депресивни настроения и апатия също биха могли да доведат до развиването на подобна зависимост. Еуфорията и усещането за магичност пренасят в един различен живот от ежедневната сивота и болка. Повечето зависими са много суеверни и вярват, че ръководят събитията чрез ритуали, заклинания и определени предмети. Всичко това би могло да се сравни с инфантилните преживявания за магичността на света и бягството на детето от страховете във фантазиите. Това е деструктивен модел на поведение, който носи временно удоволствие и невъзможност за реалистичен поглед върху съществените проблеми.

Има ли конкретен тип на хората, които са предразположени към развиване на подобна зависимост?

Някои изследвания проследяват връзката на хазартно зависими с хиперактивност в детска възраст, когнитивни нарушения и неефективни мисловни модели. Възможна е връзка на заболяването с тревожни разтройства и зависимост към алкохол и медикаменти. Разочарованието след несбъднати амбиции в ранна младежка възраст, могат да породят такива влечения в хората, които не се чувстват сигурни, подкрепени и способни да се преборят с неволите. Те не успяват да се пренасочат, преквалифицират и намират утеха единствено в тази илюзия.

За какви признаци да внимават родителите или близките, така че проблемът да се овладее навреме?

Здравата семейна среда с подкрепа и емоционална близост предполага по-малък риск за изпадане в зависимости и други психични разстройства. Симптоми, които не са за пренебрегване от страна на родители и околните са раздразнение и смяна на настроенията, уличаване в лъжи, установяване на липси на семейни пари или ценности или искане на заеми. Натрапливо привързване към амулети, силно суеверие и следване на ритуали. Може да настъпят промени в развитието и образованието, както и чести отсъствия от училище или работа. Не на последно място е генетичната обусловеност, което означава, че вниманието трябва да е завишено при наличие на други членове на семейството с такава зависимост.

Кога увлечението към хазарта става зависимост?

Диагностицирането се прави след признаване на проблема и отчитане на следните симптоми, налични в последната година – залагане на нарастващи суми пари, безпокойство или раздразнителност при опити да се намали или спре залагането, силно ангажиране с хазарта (има постоянни мисли, в които изживява отново минали залагания, планиране на следващи, намиране на пари за залагания), често залага, когато е в дистрес (чувство на безпомощност, вина, тревога, депресивност), след като загуби, често се връща на следващия ден, за да си „върне“ загубите, лъже, за да прикрие сериозността и степента на залагания, застрашена е или е прекратенна значима връзка, работа, образователна или професионална възможност заради залагания, разчита на други да осигурят пари за облекчаване на отчайващи финансови ситуации, които са причинени от залаганията.

Колко време отнема справянето с проблема?

Мотивацията за лечение на заболелия е трудна и е необходимо търпение и постоянство на близките. Необходима е консултация с психолог/психотерапевт, работещ със зависимости. Дори, ако зависимият не желае в началото, е добре близките да направят такава.

Какво включва лечението?

Зависимостта е на повърхността и е само изява на много други психични състояния, затова основното ѝ лечение е психотерапията, но тя е дълъг процес и понякога отнема години. Необходими са и промени в определени поведенчески модели. Някои изследвания посочват за мисли за самоубийство при зависими, които се лекуват, което налага оценка на риска от специалистите.

Какви са симптомите при човек, зависим от наркотици/алкохол и какъв е правилният подход към него?

 Според класификатора на болести МКБ-10, синдромът на зависимост е комбинация от психологическа и физическа зависимост, която е възникнала след неколкократна употреба на определено психоактивно вещество. Симптомите включват неконтролируемо желание за приемане на веществото, продължаване и приоритет на приема въпреки знанието за вреда на здравето, повишен толеранс на организма към веществото, абстиненция. Алкохолната зависимост е най-разпространеното психично заболяване в Европа и причина за десетки болести.

Подходът за преодоляване на зависимости изисква специализирана помощ, която е комбинация от медикаментозна и психотерапевтична. Процесът е дълъг и труден и включва подкрепата на близките.

Как се отразява една зависимост на семейството и на хората от най-близката среда на зависимия?

Зависимостта на един член в семейството превръща останалите в съзависими. Това е състояние, което се задълбочава с развитието на проблема на зависимия и става основен фактор за цялото семейство. Може да застраши здравето на всеки един от членовете и да влоши отношенията между всички, като ежедневието е белязано основно от конфликти. Съзависимостта се характеризира с постоянен стрес и тревожност, емоционални кризи, безсъние, апатия, промени в храненето и ограничаване на контактите. Важно е съзависимите в едно семейство да се запознаят добре със заболяването на употребяващия и да потърсят специализирана помощ.

 

Какви превантивни действия могат да предприемат родителите спрямо децата си, за да се сведе до минимум рискът от зависимости?

Общуването с подрастващите е трудно и изисква изслушване, толерантност и даване на свобода, за да се заяви младият човек, но това поставя и необходимостта от граници, в които най-вече да усеща сигурност, когато изследва света.

Автор: психолог и психотерапевт Дияна Димитрова