Автомобилните катастрофи се случват неочаквано.Те предизвикват емоционални, психични и физиологични реакции с които човек не може да се справи сам. По какво се отличават автомобилните катастрофи или инциденти от всички останали?

Автомобилните катастрофи или инциденти се отличават от всички останали по това, че при тях дори и да няма сериозни щети или физически травми, за повечето засегнати са стрес. Те предизвикват емоционални, психични и физиологични реакции, с които често човек не може да се справи сам. Автомобилните катастрофи се случват неочаквано.

Какви са реакциите на потърпевшите по време на автомобилен инцидент? Някои хора реагират с паника (свръхактивност и дезориентация), а други с апатия. Обикновено, колкото по-тежка и трагична е катастрофата, толкова повече поведението на пострадалите и техните близки се приближава до един от двата полюса. Реакцията на човек по време на самия инцидент по никакъв начин не е показателна за степента на стрес или посттравматичния (появил се след злополуката) стресов статус. Доста често, тъкмо хората които са се държали най-адекватно или са действали доста трезво, проявяват посттравматични стресови разстройства. Важно е да се знае, че каквото и да направи човек в подобна ситуация, то е абсолютно нормално.

Паниката, както и апатията, обикновено отшумяват до няколко часа след инцидента. Възможно е да се появят временна дезориентация, чувство за вина, гадене, повръщане, повишени пулс и кръвно налягане, изпотяване, усещане за задушаване (недостиг на въздух), „буца” в гърлото или стомаха, които са сигурен показател за преживян прекомерен стрес. Това не се отнася за случаите, когато тези състояния са в резултат на травма или старо заболяване. Обикновено, част от физиологичните състояния в резултат на стрес, се подтискат с медикаменти и под тяхно влияние отшумяват до 12 часа след инцидента. Шест до дванадесет часа след катастрофата, започват да се засилват психологичните прояви на посттравматичния стрес.

Все по-смазващо става чувството за вина – човек счита, че е имал възможност да предотврати инцидента или да намали пораженията от него. По-леко пострадалите изпитват лична вина за страданието на останалите и предпочитат „да разменят местата си” с тях. Възможно е да се проявят нарушения във възприятието за време – става трудно да се възпроизведат хронологично събития от последните няколко часа. Тук обикновено настъпва и емоционален обрат.

Хората, които първоначално са реагирали свръхемоционално, се чувстват „обезчувствени”. Понякога се появяват некоординирани действия и движения, непоследователност и хаотичност в мисленето, временно отслабване на зрението, пасивност, световъртеж и др. С отдалечаването във времето от инцидента, интензивността на тези състояния привидно намалява, но реално обсебват цялата личност и изменят поведението на пострадалия.

Съществува реална опасност от развитие на посттравматично стресово разстройство. В какво се изразяват симптомите на посттравматично стресово разтройство и кога се проявяват? Неговите симптоми могат да се проявят от 2 дни до 6 месеца след катастрофата и се изразяват в: - Чувство за вина - Самоизолация – умишлено и целенасочено избягване на контакти с други хора, за което се намират много рационални обяснения и причини -

Емоционална лабилност – склонност към често и лесно избухване, дори агресивно поведение, бърза смяна на настроенията, понякога и без външна причина

- Нарушения на съня – трудно заспиване, кратък и лек сън, чести кошмари, свързани с катастрофата

- Нарушения на храненето – загуба на апетит, силно повишено желание за ядене или и двете състояния се редуват във времето

-Натрапчиви спомени, които нахлуват и обсебват цялото съзнание, независимо от волята и имат връзка с катастрофата

- Нарушения на концентрацията – намалява осезаемо способността за задържане на вниманието, често се описва като: „Слушам, но не чувам какво ми говорят.” Или: „Чета по няколко пъти един и същ пасаж и не знам какво пише.”

- Нарушения на говора – най-често заекване или неспособност „да се намери” дадена дума. Тези нарушения могат да се проявяват само когато е нужно пострадалият човек да говори за инцидента. - При ученици, постиженията в училище се занижават.

- Цялостна промяна в поведението, което води до промяна в семейните отношения В това състояние е абсолютно наложително да се потърси професионалист психолог за консултация и помощ. По своята същност, стресът има защитна функция. Той активира целия ни физически и психически потенциал, за да се справим в дадена критична ситуация