По време на концерта на Imagine Dragons в София вокалистът на групата, Дан Рейнолдс, сподели пред публиката, че терапията е спасила живота му.
"Терапията е причината, поради която аз още съм тук днес. Терапията не те прави сбъркан или слаб. Да помолиш за помощ не те прави сбъркан. Прави те мъдър, силен."
Публиката аплодира. Сигурно има хора, които споделят опита на музиканта. Хора, които могат от опит знаят, че психотерапията е от решаващо значение в моменти на криза, депресия, загуба, раздяла, болест, дилеми и житейски кръстопъти. Незвисимо дали те се случват отвън или вътре в самите нас.
Навярно в публиката има и хора, които пляскат, защото се трогват от вярата в по-доброто утре. Има нещо, което ги измъчва (тайно или явно), но не са ходили на терапия. Някои биха отишли, други биха сметнали, че това е “някаква крайна мярка”. Едни си пожелават дилемата им да намери своето разрешение, като се е случило с Дан.
Други са мнение, че е по-добре да не се забъркват в такива неща. Като терапии, врачки, ирисодиагностики, билкари и астролози. Много от нас все още поставят терапевтичната помощ наравно с алтернативната медицина и гадаенето. Как ще ми помогне някакъв непознат, как ще си разказвам тайните и болките пред него, ако не мога да ги кажа на близките си. Или ако съм ги казал вече, но полза никаква.
Терапията не работи като обикновената изповед.
Тя не е просто вариант на това да “си поговориш с някой”. В терапия специално обучени и тренирани хора, слушат със съвсем различно ухо и гледат с различни очи от тези, с които ни гледа служителят на летището или приятел по време на вечеря за оплакване.
В терапия можем да получим много повече от пространство да разкажем дилемата си. И не само, че не биваме съдени, назидавани, оформяни и съветвани - но и получаваме възможност да изследваме в една съвсем различна дълбочина чувствата, свързани с историята на проблема ни - често такава, каквато сме я забравили или сложили в сляпото петно. Терапветичната помощ може и цели да ни помогне да достигнем и използваме ресурсите, с които не подозираме, че разполагаме, за да се справим с това, което ни измъчва.
Терапевтичният кабинет не е място за “слаби или счупени хора”, където срещу заплащане те да могат да се вайкат пред слушател, който е длъжен да ги изтърпи.
Там в една доверена среда, която е конфиденциална и фокусирана върху нашето добруване, можем да получим подкрепа и ценни въпроси и насоки, които разкриват неподозирани пластове и страни от затруднението ни и житейската ни история. И това не се случва по инвазивен, роботизиран или неприятен начин.
По-благоприятни резултати в различни сфери от живота
В много видове терапия се използват методи, които са креативни, интересни, увлекателни, успокояващи, пречистващи или вдъхновяващи. Понякога хората сами си искат домашно “за вкъщи” или “за през седмицата”.
Темите, които се отработват в терапевтичния процес им помагат, карат ги да си възвърнат усещането за спокойствие и достойнство, за радост от ежедневните дейности - помагат им да отговарят по различен начин на стари ситуации и да постигат по-благоприятни резултати в различни сфери от живота си. Някои например откриват, че могат да общуват с партньора си по начин, от който извличат повече удовлетворение. А не им е идвал наум.
Навременна помощ за силното в нас
Хора, които се намират в своебразен вид криза често стигат до терапия като “последна мярка”. Тогава, когато някой ги е пратил или в отчанието си са си казали, че нещата наистина отиват на зле. И тези истории плашат хората, които не са “луди”, “зависими”, “психопати” и тн. - защо да ходя аз, ако това е за откачалки или за някакви отчаяни хора, които не успяват да се справят сами с живота?
Първо, ако около терапията имаше по-малко стигма, навярно тези хора на предела на силите си, щяха да са получили подкрепа много по-рано. Навярно щяха да са успели да се мобилизират за промяна или да олекотят страданието си чрез възможността да го назоват и храносмелят някъде, където не биват съдени, посочвани и маргинализирани.
На второ място, терапията е създадена, за да помага на хора с всякакви затруднения - а не да извършва инспекция над някой, който бива наричан “счупен”. Много хора, които са решили своя болка или затруднение с помощта на терапевт, не са били “счупени” или откачени. Както не всички, които ходят на фитнес са с наднормено тегло. Или както не всички, които пият аспирин или хранителни добавки страдат от опасна болест.
Компетентна човечност в трудни моменти
В основата си терапията е “компетентна човечност”. Тя може да бъде реванолът за охлузено коляно, належащият дренаж за гнойна инфекция, чашата вода след дълго състезание или подсказката на труден изпит - за който така или иначе ние сме добре поготвени, но от зор и стрес леко верният отговор не ни хрумва!
Не е нужно да трябва да видим себе си като окаяни и неспособни линости, за да можем да си кажем “Ето сега вече е време за терапия.” Терапията е работещ, интересен и увлекателен метод за подобряване на отношението към себе си, за нормализиране на проблемни поведения, за решаване на неприятни повтарящи се сценарии.
Всички тези предизвикателства можем и да решим сами, но това да работим в екип и то с професионалист по темата не отнема от собствената ни компетентност, а напротив - удвоява я.
Не можем да видим сами себе си с бинокъл.
Темите, които терапията привества за изследване се наричат “заявка”. Известният психотерапевт Ървин Ялом споделя, че често започва сесиите си с един прост въпрос: “Какво те боли?” или “Какво те човърка?” (на английски “What ails?”).
Всеки един човек има отговор на този въпрос. Независимо дали е здрав или болен, богат или беден, успял или борещ се за успех, с партньор или сам, с деца или без, независимо дали се намира на улицата или на плажа в Тайланд. У всеки от нас има нещо, което се опитваме да решим, което върви на заден фон в ежедневните ни дейности и е свързано с начина, по който сме израснали, с очите, с които гледаме на себе си и света, както и с моделите на общуване и свързване, които използваме в живота си.
Не можем да видим сами себе си с бинокъл. Някой друг трябва да държи бинокъла и да ни разкаже той какво вижда. Не защото той е по-прав, а защото е в позиция да види нещо различно - както и да изходи от компетенцията си, за да ни го представи така, че то да ни свърши работа. Това може да бъде подкрепа в труден момент. Назоваване на несподелима емоция. Отключване на неподозиран ресурс или намиране на изхода от забатачена ситуация. Облекчение от измъчващ спомен или от стреса, свързан с настояща история.
С помощта на терапевта и с личната ни ангажираност към промяна и подобрение, ние можем да стигнем там, откъдето говори Дан Рейнолдс на концерта си - и да излезем от мястото, което ни притиска, фрустрира или застрашава. Независимо дали то се намира някъде навън или някъде вътре в нас.
И последно.
Терапията не е магическа таблетка.
От решаващо значение за нейната ползтоворност е личната ни мотивация за работа. Желанието, с което търсим отговора за себе си в присъствието на експерт. Ако очакваме да отидем на терапевт и той набързо, с вещината на хирург да поизреже “лошото”, докато ние послушно издържаме едностранната интервенция, ще останем излъгани. Основно от собствените си очаквания.
По-добра метафора е тази за двама часовникари, които заедно ремонтират часовник. Часовникът не е бил удрян с чук, не е и на парчета. Но може да работи по-добре. И когато една вещ е ценна, ние се грижим за нея.
Ако сме ценни за себе си, подобна грижа би ни била от полза, не само когато сме на предела на здравия разум или на силите си, а когато искаме да открием какво дава засечка в иначе изрядното функциониране на механизма. Защото е важно ценните неща да се поддържат с грижа много преди да се счупят, а не само когато са вече счупени.
Източник:
https://boulevardbulgaria.bg/articles/rechta-na-dan-ot-imagine-dragons-na-kontserta-v-sofiya-terapiyata-e-prichinata-da-sam-oshte-tuk
Още статии на тема терапия:
https://native4native.com/S-kakvo-mi-pomogna-edna-godina-v-terapiya--blog-44.html
https://native4native.com/Edin-chovek-koyto-gleda-sveta-s-drugi-ochi-blog57.html