Психологията за мен е една от сбъднатите ми мечти.

Опитът от корпоративната среда ми показа от първа ръка колко високо темпо на живот може да се изисква, което пък затвърди основната ми мотивация да искам да стана психолог: желанието да помагам на хората да се почувстват по-добре.

Движещата ми сила е вярата, че всичко може да се промени, според нуждите на човека и е по-добре, ако може да се помогне в по-ранните етапи на възникналия проблем.

Завършила съм в Нов Български Университет, със степен Бакалавър по Клинична психология, специализация “Психични нарушения”. Досегът ми с психологията и психотерапията датира от 2012 г. Членувам в Дружество на психолозите в България и завършила съм базово ниво по Психодрама, но желаният от мен метод на терапия (в който се обучавам от 2014 г. досега) е Лаканианската психоанализа. Избрах този метод първо интуитивно, а после дойде и осмисленият аргумент, че всеки проблем, преминал от регистъра на несъзнаваното в съзнанието, е един фактор по-малко, който диктува живота ни, без да разбираме защо.

Ролята на психолога виждам именно в това - да умее да слуша активно и да “превежда” онова, което за човек е трудно сам да види в себе си отстрани.

Вярвам, че с подходящата подкрепа пътят към разбиране на себе си и на отношенията със заобикалящия ни свят може да е по-лесен и по-удовлетворяващ