Точно така – има такова нещо като стрес, породен от скуката. Затворени в домовете си и с ограничени маршрути, ние неизбежно се "затваряме" в себе си, а времето се забавя. Дори на моменти спира - кой ден ли сме днес? Много от нас са имали подобно преживяване в последните седмици ои даже месеци. След първоначалното доволство от времето за „релакс“ скоро спира да ни е забавно в социалните мрежи, както и да гледаме филми и сериали "на маратон," да се разхождаме по пижама и цял ден да ядем пуканки. Също като с кафето, цигарите, алкохола, пържените картофи... (Шоколадът влиза ли в тази категория? Изследванията казват ДА, многобройни лични свидетелства в "мрежата" казват НЕ!)

С подобен ритъм на живот ние започваме да изоставаме дори с неща, които трябва да свършим спешно, но някак си дори не ни се започва. Така или иначе трябва да сготвя, почистя, подредя, да се заема с отдавна отлагания (дребен) ремонт ...

Стресът от скука - липсата на достатъчно интересни и смислени дейности - е не по-малко опасен от стреса от пренатоварване. Усещането, че някой ни е отнел контрола е изключително силен стресов фактор – желаем и можем да направим това, което плануваме, но непреодолими обстоятелства ни спират.

Причините за това усещане за безизходица и отегчение са няколко и съвсем различни. За тяхното облекчаване и разрешаване са необходими различни подходи, чието СЪЧЕТАНИЕ е много вероятно да ни помогне да се справим със стреса, който скуката и наложеното отвън бездействие пораждат.

Причина едно - нямаме ясен хоризонт. Ситуацията няколко пъти рязко се променя и вече никой не смее да прави категорични положителни прогнози. Може да е април, може да е юни, може да е септември ... Липсата на ясен хоризонт е пречка за създаване и изпълнения на ясни и смислени планове.

Решение едно - слагаме си "количествени спусъци." Както сме си казвали, когато чакаме някого за среща хора или такси, което да ни закара до гарата. "Повече от 15 минути не чакам никого." "Ако таксито не дойде до 16.00, няма да го чакам, понеже влакът тръгва в 16.30." Или "когато акциите паднат или се вдигнат с 10% - продавам!"

Как може да приложим този подход в ситуацията на наложено бездействие? Казваме си например: "Вече минаха 3 месеца, в които съм с намалели доходи, започвайки от днес в следващите две седмици ще търся и започна да правя нещо, което да ми носи допълнителен приход."

Или: "Започвам големия ремонт." "Започвам нов проект – бил той и сайт със семейни снимки." Каквото и занятие да е, целта му е да бъде насочено към действие, което можем да плануваме и извършим – нещо, което да ни ангажира продуктивно и целенасочено, най-добре с поставен краен срок.

Причина две – някои хора имат потребност от достатъчно голямо предизвикателство, върху което да работят. Ханс Айзенк установява, че хората имат различни нива на възбуда (arousal) и това до голяма степен различава екстровертите от интровертите. Интровертите имат равнително по-ниски нива на възбуда и затова предпочитат да ограничават стимулите си - брой срещи, "отворени задачи," слушане на музика докато работя и т.н. Обратно, екстровертите имат високо ниво на възбуда и затова се нуждаем от повече стимули, за да достигнат своето оптимално ниво на функциониране и продуктивност.

Решение две - да си направим "състезание." Или даже състезания. Колко по-бързо и ефективно мога да свърша нещо - даже няколко неща. Например, мога ли в рамките на два часа да приключа с домакинските задължения или да разговарям с трима човека от екипа ми, достигайки до решение или да реша някакъв предизвикателен за мен тест – за интелигентност, владеене на език, психологически, викторина и т.н. Да, в някакъв смисъл подобни дейности отново може да изглеждат "безсмислени," но с тях ние се самопредизвикваме, тренираме и поддържаме форма.

Стигаме до третата причина за стреса - липса на адекватна обратна връзка и подкрепа. Тези, които са опитвали да спазват диета, знаят за какво става въпрос. Времето минава бавно, няма видими резултати, околните не забелязват прогреса ни и не се интересуват от нашите преживявания и успехи или несполуки.

Разбира се, това ни отвежда и до решение номер 3 – да си намерим "партньор по занимание." Няма нужда това да е човек, който е от близкия ни кръг. Стига да има същите интереси, цели и дейности, дори непознат може да е ефективен партньор в даването на взаимна обратна връзка и подкрепа. Няма нужда да е "като нас." В някои неща 55-годишен семеен мъж би могъл да си партнира с тийнейджър или даже дете, или пък със 75-годишна жена, която живее сама. Как да ги намерим? Влизаме в групи, форуми, чатове и т.н., гледайки коментарите и отправяйки запитване до няколко човека дали имат сходни с напите цели и преживявания. Е, идеално би било да можем да си говорим за тези неща, с някой, когото познаваме отдавна и му имаме пълно доверие. Но и доверие според компетентността (вярвам, че може да ме закара безопасно до Пловдив, но му нямам доверие да ми вземете детето от детската градина) върши работа, стига да сме реалисти за възможностите и очакванията си.

И накрая ... какво почти винаги помага:

- да благодарим вечер преди заспиване

- да поддържаме физическа активност

- да се храним здравословно

- да работим с терапевт, който да ни изслуша и даде допълнителни насоки

- да правим комплименти

- да поддържаме адекватно ниво на общуване (дори и да е само по телефона или онлайн)

Важното е да не се оставяме скуката и безделието да ни погълна дотолкова, че да се чувстваме безсилни. Всяко състояние е предизвикателство, което ни учи на нови умения и гъвкавост – а колкото повече подкрепа и насоки получаваме по пътя, толкова по-бързо и успешно може да открием как да излезем от затруднението, в което се намираме, понякога по неподозирани начини.