Понякога разочарованието идва заради несъответствие между очакванията ни към действията на хората и реалните действия на тези хора. А друг път, какъвто е по-честият случай, ние се разочароваме от собствените си очаквания за нашите действия или пък бездействия. Можело е да постъпим по-смело, по-отстъпчиво, по-търпеливо, по-настоятелно… по-идеално. Затова и може би с опита започваме да научаваме, че когато нямаме очаквания, по-лесно бихме понесли неуспеха. Въпросът е възможно и полезно ли е да нямаме никакви очаквания?

Макар да е неизбежно да имаме очаквания, животът понякога би бил по-лек и щастлив, ако... не държахме толкова неотстъпчиво очакванията ни да се осъществят.

Проблемът на очакванията е, че те често обслужват някаква неназована и неизразена наша вътрешна нужда, надежда или цел , които си мечтаем да бъдат перфектно задоволени от някой, който няма насоки за това какво ни е необходимо или пък има намерения и собствени нужди, които са в разрез с нашите.

Математиката в такива случаи е в ущърб на усещането ни за задоволство – реалността се разминава с очакванията, които имаме, а ние все така упорито държим да бъде различна и да ни удовлетвори, в крайна сметка сме го искали настойчиво и от сърце!

Понякога сме го искали в мистериозна тишина. Колкото по-важно ни е нещо да се случи и колкото по-несигурно е осъществяването му, толкова по-неспирно ние мислим за същото това осъществяване, точно така и когато го искаме! Напрягаме се, нагаждаме се, стремим се, намекваме, сърдим се, поставяме ултиматуми (без да сме поставили въпроси преди това, често защото важността на плановете ни ни смущава и се надяваме те са сбъднат по магически, късметлийски начин или някой да ги отгатне и да се съобрази с тях).

В работата със своите клиенти психолозите често намират за полезно да изследват доколко хората очакват нещо много важно за тях да се случи по точно конкретен начин  - но без да го назовават изрично. Сякаш ако го назоват и поискат, то няма да има същата стойност като тогава, когато се случва спонтанно и даром.

Да кажем, ако една жена иска партньорът й да показва загриженост и нежност чрез подаръци, за нея може да е важно това да е също негово желание, а не просто спазване на нейните изисквания – подареното изненадващо бижу е по-стойностно от изисканото и после подарено такова. 

Проблемът тук е, че ако партньорът няма идея за тези очаквания, липсата на цветя и подаръци може да е просто резултат от това, че той пък мисли, че да вечерят заедно е достатъчен начин да покаже загриженост и нежност.

Разминаването в очакваното и полученото раждат недоволство, охладняване на отношенията, забележки и понякога дори пасивна агресия – ако истинската нужда не бъде изговорена директно и конструктивно, а прикривана зад сърдене и намеци, от които не винаги става ясно, че един обичащ човек иска другият обичащ човек да говори на неговия език на любовта, а не само на своя.

Обаче ако нуждата остане само в сферата на мълчаливото, изискващо очакване, а не в сферата на конструктивното говорене, шансовете й за удовлетворяване често клонят към нулата.

Едно интересно упражнение за справяне с очакванията по диалогичен начин, вместо в мечтаене и сърдене, прилага психологът Боряна Станиславова, като част от комплекс креативни упражнения за изследване и подобряване на общуването.

За него са необходими двама души, като единият от тях разполага с картинка, която вижда само той, а другият с празен лист. Този с картинката в ръка има задачата да навигира човека с празен лист пред себе си да нарисува това, което е изобразено на картинката.

Целта на упражнението е да наблюдаваме как нашите представи за „добри инструкции“ понякога не успяват да предадат на човека отсреща информацията така, че той да „схване“ какво виждаме ние и как той самият да го изобрази.

Понякога забелязваме, че въпреки безупречните насоки, които даваме, човекът отсреща или не може да нарисува описаното по начина, по който ние го описваме, или не разбира от описанието ни какво точно виждаме, защото думите ни не му предават информацията по най-ефективния начин.

Те са ясни за нас, но не и за онзи, който не вижда това, което виждаме ние. Тогава може да опитаме нови подходи: хумор, сравнения, метафори, измислени думи, окуражаване, триене с гумата и рисуване наново. Или просто да приемем, че две версии на една и съща картинка завинаги ще останат две различни версии на една и съща картинка, защото може би е невъзможно очакванията ни да бъдат спазени напълно, защото голяма част от тях са разбираеми и важни само за нас самите.

Добрите новини са, че с повече такива упражнения можем да се научим на нови подходи в общуването с другите, на повече конструктивна директност в назоваването на собствените нужди и може би дори на философското съгласие, че света и хората в крайна сметка няма как да паснат абсолютно съвършено на очакванията ни за тях, колкото и да упорстваме в тази посока и колкото и усилия да полагаме.

И ако това не ни ядосва или огорчава прекомерно, значи сме постигнали успех. 

Ако имате интерес да опознаете и подобрите моделите си на мислене, да се справите с очакванията и да повишите самооценката си, може да го направите като си запазите час за психологическо онлайн упражнение за работа с една или повече от горепосочените теми. Възползвайте се от настоящата преференциалната цена от 15 лева.

*Договарянето на час за провеждане на избраното от Вас упражнени става чрез лично съобщение до Боряна Станиславова, чрез платформата Native4Native.